vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Защо по-слабата книга?

 

Аз, поетът Владимир Сабоурин, публично твърдя, че поетическата книга Когато заспят (2015) на Надежда Радулова е по-добра от Там, където не сме (2016) на Г. Господинов.

Защо наградата на лит. клуб „Перото“ бе дадена на очевидно по-слабата книга?

Ще намеря начин да повтарям въпроса си, докато получа отговор.

Вече няколко пъти съм правил това.

 

 

 

 

 

Реклами

Българският Литературен Модел 99-16 Или Там, Където Не Сме

 

На 16.09.2016 г. поредната българска литературна институция преподписа един модел на структуриране на литературното поле, който условно ще наречем „модела Господинов”: литературната награда на клуб „Перото” в категория „Поезия” бе дадена на Там, където не сме (2016) на Г. Господинов.

Тъй като литературните награди на клуб „Перото” са млада институция, навършила на 16 септември 2016 г. едва две години, със сигурност можем да видим в решението й да даде наградата в категория „Поезия” на Г. Господинов препотвърждаване на една вече необратима тенденция.

Най-видимата част на „модела Господинов” е очевидният корпоративен абонамент за основните български литературни награди.

За всеки, следящ съвременна българска поезия, е ясно, че Г. Господинов отдавна не е поет. След ПР акцията около Естествен роман (1999), започнала в лайфстайл списанието „Егоист”, Г. Господинов е медийна конструкция, разчитаща на софтпроза, помпозно наричана романи и други естественолични истории. Г. Господинов дължи успеха си на тази софтпроза и би трябвало да се придържа към медийния образ, който тя му създаде. Но той иска да се изявява и като поет. Литературен клуб „Перото” каза „да” на това негово желание.

Показателно е, че литературен клуб „Перото” предпочете автора на софтпроза Г. Господинов пред стопроцентовия поет Надежда Радулова. Това предпочитане е знаково не на последно място поради факта, че Н. Радулова също има силни позиции в Корпорацията, чиято публично видима част е „Литературен вестник” (ЛВ). Председател на журито, отговарящо за номинациите, бе главният редактор на ЛВ. Негов член бе представител на Катедра „Теория на литературата” (СУ), която е ключова в академично-корпоративното управление на ЛВ.

Предпочитането на автора на софтпроза Г. Господинов пред поета Н. Радулова, имаща силни позиции в Корпорацията, свидетелства за ексклузивния статут на Г. Господинов в рамките на българския литературен модел на мирния преход.

Българският литературен модел на мирния преход е „моделът Господинов”, който литературен клуб „Перото” преподписа, давайки наградата в категория „Поезия” на Там, където не сме.

Нека уважаващ името си български поет стане и каже публично:

Там, където не сме на Г. Господинов е по-добра поетическа книга от Когато заспят (2015) на Н. Радулова.

Степента на изкривяване на конкурентните възможности на литературното поле вече е достигнала степен на необратимост, засягаща дори автори, имащи силни позиции в Корпорацията, промотирала Г. Господинов през 10-те.

От 16.09.2016 г. „моделът Господинов” е поименният единствен Кой на българското литературно пространство.

Заслугата това да стане публично видимо е на наградите на литературен клуб „Перото”.

Група „Нова социална поезия” се обявява открито срещу този литературен модел, репродуциращ олигархичния модел на българското общество на мирния преход.

 

Владимир Сабоурин, член на Група „Нова социална поезия“

 

17.09.2016
София

 

ПП. До този момент никой не е опровергал обвинението, че Там, където не сме (2016) масирано – включително и в заглавието! – плагиатства книгата на покойния Гриша Трифонов Градовете където не сме, Издателство „Захарий Стоянов“, С. 1999.

 

 

 

 

 

Корпоративното „Там, където не сме“ Отново е Тук

 

„Георги Господинов взе приза, който представлява пиленце с яйце и перо, за стихосбирката си „Там, където не сме“.“

Тук, където сме сега и с пиленце с яйце и перо