vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte
15.09.2016

Розата на бъдещето (Нова социална поезия) V

 

Аватар на теологията
В ексцесна любовна поема
Профанация на езика на откровението
Език на аналната пенетрация
Наречена мирен преход арабска
Натурфилософия медицина мистика
Дъщеря на кредитен милионер
Брокер на сриващо се ново
Строителство облечена
В сангрия

Разбира от космология
Лунни петна първодвигател
Възникване на време
Пространството

На шест тя е в разцвета на красотата
Която се разкрива на люлката
Разлиства се когато се люлеем прави
И всеки пада върху другия
Лице с лице както е писано
Заедно с небето и земята едновременно
По корем и гръб

Тя споменава снизходително
в Чистилището за едно малко момиче

Тя не умира през деветдесетте

Педагогически настървена
С математическата точка на големия
Взрив в очите й поезията е
Теология която трябва да
Отрича че е теология

 

 

 

 

 

15.09.2016

Златомир Златанов „На гроба на Пеньо Пенев“

 

Застанах пред недостроения жилищен блок,
с който градът свършваше.
За предишния хълм пред нозете
напомня само силният вятър на смрачаване –
несвикнал с новото ехо,
той го опитва все отново
в една пещера от бетон,
където звуците се откъртват
като шипове на призрачни динозаври.
Бях изпреварил заселниците, тяхното бъдеще,
затова изглеждах малко самотен.
Но да бъдеш строител
и да приемеш борбата като сърце на твоето тяло,
утрешния живот да защитиш искрено в себе си,
както дървото без намек брани хралупата –
нали на това учат старите майстори,
които загинаха млади.
Вратите липсват, за да си поделят
уморените ни стъпки в нощта,
и на балкона момичето не придържа
тежката кошница с изпраните рокли,
нито старицата полива цветята,
които ще измръзнат през зимата.
Ти стоиш пред чистия съд на живота
с един поглед в безликите стаи,
в урните на безплътните асансьори,
в най-голямата самота между бетон и въображение,
където един тънък лъч е твоята сянка.
Утре сградата ще погълне много покъщнина,
ехото на свирепия вятър ще се потопи сякаш в зехтин
и ние ще се отместим с един строеж по-нататък
в чистия миг, когато се наливат основите.
Но да търсиш уютност в борбата
и да обграждаш със скели вселената,
и да имаш за собственост
само съвестта на епохата –
нали това се опитва да ни извика
дрезгавият вятър на твоя глас,
който сега чупи стъклата
на утрешните опетнени прозорци
и кърти вратите, раждащи слузести катинари?

 

 

 

 

 

15.09.2016

Розата на бъдещето (Нова социална поезия) ІV

 

Гатанката
Политическото
В Розата на Рая
Що е

Нов живот
Все още не съдържа
Политически мотиви любов
И космология без политика но
После идва изгнанието

Misera Italia
Първият политически трактат
Въведение към Ад българия има
Нужда от спасение политическо
Чистилище за алегориите трите
Звяра на алчността

И все пак Рай е
Надеждата за завръщане
У дома

Първородство на етиката
Пред метафизиката и космологията
Емпиреумът кожух на мотор
Или любов е

Възхождането към Рая просто
Така дойдох от софия кучката
При справедливи хора

Поету поетово
Апаратчику апаратово

Чистилище за алегории
На зверове на алчността
Буквалността е
Розата на Рая

 

 

 

 

 

15.09.2016

Розата на бъдещето (Нова социална поезия) ІІІ

 

За пореден път бог
Умира започваме борбата
За истината в поезията

Раят на свещения гняв
Поезията тукашна форма
На нетукашен крясък политическа
Теология на павел в Рая вече
Не вярваме не богословстваме
Съзерцаваме крещим

Беатриче говори като млада
Асистентка по антична литература
Теорията е страстта на включване
В празнична процесия присъствам
На зрелище виждам теорията като
Пътуване до светилище до религиозно
Събитие изпратен специално
Да видя за да разкажа

Космология на Рая
Бог математическа точка
На началото субстанциална
Светлина отрицателно
Любовно стихотворение
Освобождаващо място
За обичаното

Поезия на втренчването
В нещата сокол на който
Свалят качулката кърмаче
Протягащо ръка
Към гърдата

Любов
В Рая на справедливостта