vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte
14.09.2016

Розата на бъдещето (Нова социална поезия) ІІ

 

…………………………………

От майка ми чакаща

Месията който да не идва
От страшното бъдеще

Теологията умира

Започваме борбата
За истината в поезията
Стилизираме се все едно сме
Вече в Рая отблъскващи копелета все едно
Вървим по улиците на флоренция
(По джовани вилани) все едно сме
Призовани от небето за пророци
От предградията

Дойдохме от софия кучката
При справедливите човеци на къв
Опит можем да се позовем кура ми
За къв хуй ни е

Пишеме Рай
За да се завърнем в Подуене
Ние решаваме кой влиза
В Рая на предградията

Заявяваме универсална
Познавателна претенция
Пред лицето на академията
И лайфстайла учим на живеене
Във време на катастрофа

За пореден път бог
Умира започваме борбата
За истината в поезията

 

 

 

 

 

14.09.2016

Добавка № 6 към Манифеста на Нова социална поезия: Емигрантският въпрос

 

По стечение на обстоятелствата и неведомите пътища Манифестът се написа колективно във ФБ пред очите на всички, които искаха и можеха да гледат, основно от Вл. Сабоурин и В. Прасков. Аз лично не очаквах, че ще се наложи толкова скоро да взимам отношение като съавтор на Манифеста по злободневен политически въпрос: емигрантите. В личното си качество на съавтор на Манифеста на Нова социална поезия трябва да заява следното: без мен в антиемигранското говорене, без мен в расисткото говорене. Пиша поезия като дете от смесен брак, баща ми е емигрант. Юдеохристиянските ми основания изключват подобно изключване на хора. Били сме икономически емигранти в Египет, не можем да бъдем ловци на емигранти, пък било то и в най-интелектуално сюблимиран план.