Кирил Василев „Спасение“

by Владимир Сабоурин

 

1
Имаше дни
когато светът беше морга
със счупени прозорци

и детето надничаше вътре

сега студът
на циментовите маси
се изкачва радостно по стълбището

вратите на съществуването се блъскат
но вече не настръхвам
от това

2
да

мога да се изправя
мога да се препаша с блясъка
на несвършващия ден

да

мога да мина през процепа
и да продължа нататък

изгубена мълния
без памет и очакване

да

3
какво значи спасение

да осиновиш нищото
да го отгледаш и възпиташ
да го видиш как тича между тополите
и пухчетата докосват коленете му

да не го извикаш по име

целият да си в милостта на нищото