vs. archives

сред кордите
на винаги невинна светлина
комините издимяват
още няколко деца

всичко е леко

спасението лежи на масите
като сгъната салфетка
с нож и вилица върху нея

благодарствената молитва
е на устните

дими дими дими

Съединението Е националният празник на България

това че НЕ е – и че национален празник е епизод от руско-турската война – е наша вина

горко ни

Бг академичната интелигенция постигна през 10-те години впечатляващ консенсус по една тема, единствената сякаш консенсусна в тази странна за една интелигенция степен: харесването на най-успешния бг писател.

За преживелите 90-те е все още пресен спомен, че тогава такъв консенсус липсваше. Изглежда тази липса е била по-скоро мъчителна, тревожна, отколкото освобождаваща. Защото при първа възможност за постигане на широк консенсус – някой да се предложи за проекционна повърхност на подобна потребност – се получи вкопчване в предложилия (се) да задоволи потребността.

В този смисъл най-успешният бг писател не е създател на консенсуса, а задоволител на предсъществуваща потребност. Социолозите на литературата могат да бъдат спокойни: в харесвания от тях феномен всяка неразомагьосана литературна субстанция е изключена.

Задоволената потребност бе потребността от мирен преход. Бг интелигенцията сподели с широките народни маси тази потребност.

Сега, когато неочаквано за всички, мисля, мирният преход в литературата приключи това лято, бг академичната интелигенция видимо се чуди какво да прави с по-нататъшното задоволяване на потребността (си) от консенсус около най-успешния бг писател.

Първата й реакция е обявяването на приключването на мирния преход като липса на вкус. Тежко нарушаване на добрия вкус и тон е видимото нарушаване на консенсуса в харесването на най-успешния бг писател.

Аз лично още от 99-та, когато най-успешният бг писател започна пиар акцията по ставането най-успешен бг писател, имам сериозни резерви и опасения да харесвам най-успешния бг писател. В онова далечно време това бе единична аберация на добрия вкус, която можеше да се отдаде на болезнена идиосинкразия на самотния нехаресващ.

След видимото приключване на десетилетния мирен преход в литературата това лято социолозите на литературата би трябвало да констатират, че потребността, създала най-успешния бг писател, вече не е налице – социологически не е.

Те обаче продължават да говорят за нарушаване на добрия вкус. Какви социолози на литературата са те тогава?

С тях или без мълвата, че вече не е жизненоважно да харесваш най-успешния бг писател се разпространява – основно от хора без добър вкус разбира се, но все пак вече социологически значими единици и в социологически значими публични пространства.

Не бих искал в този момент да съм в положението на социолозите на литературата, защитници на добрия вкус.

Но те сами се докараха дотук като видни представители на бг интелигенцията, споделяйки патогенната потребност на широките народни маси да намерят проекционната повърхност на миража на мирния преход.

Мы живем, под собою не чуя страны,
Наши речи за десять шагов не слышны,
А где хватит на полразговорца,
Там припомнят кремлевского горца.
Его толстые пальцы, как черви, жирны,
И слова, как пудовые гири, верны,
Тараканьи смеются глазища
И сияют его голенища.

А вокруг него сброд тонкошеих вождей,
Он играет услугами полулюдей.
Кто свистит, кто мяучит, кто хнычет,
Он один лишь бабачит и тычет.
Как подкову, дарит за указом указ —
Кому в пах, кому в лоб, кому в бровь, кому в глаз.
Что ни казнь у него — то малина
И широкая грудь осетина.

Ноябрь 1933

ЕТО КАКВО
а още не се е разсъмнало
докато се пресичам
няколко неща са ми ясни със сигурност

ще стана
ще си направя кафе
може би
още едно след това виждам се
как го приготвям може би
също така ще потръпвам
няма
по-прорязващо хладно от това
на ясните есенни утрини
изчистени
от драматични излишности
личното
ми пространство ще се разлети и
най-вероятно
ще го оставя да си кръжи пред прозореца тези дни
днес е ден
в който винаги те обичам
ми се ще да ти кажа
че се смущавам
и същевременно ми е смешно
колко нелепо чашата със кафе
е успяла съвсем да изстине
всъщност
още се съмва навън докато се пресичам
и предстои да напиша
ЕТО КАКВО…
за онези неща
които ги зная със сигурност
другото просто
е известно количество
всичко

над хребетите
на смачканите чаршафи

гледам тялото ти
как се разчупва
като гипсов калъп
и освобождава формата
на празнотата

хоризонтът е свободен

да се приближи
и да отмине
без да оставя следи

Постоловите воденици
запустели.

Ръченицата на Мърквичка –
мъртвичка.