vs. archives

Не говорите мне о вечности —
Я не могу ее вместить.
Но как же вечность не простить
Моей любви, моей беспечности?

Я слышу, как она растет
И полуночным валом катится,
Но — слишком дорого поплатится,
Кто слишком близко подойдет.

И тихим отголоскам шума я
Издалека бываю рад —
Ее пенящихся громад, —
О милом и ничтожном думая.

〈Не позднее 22 октября〉 1909

защо е този страх

онова което в нас е машина
ще бъде заменено с машина

другото
ако има такова

принадлежи на смъртта
или на Бог

все начини да кажа
че не знам нищо за случайността
и свободата

Истинският бунт е бунтът срещу смъртта. Никой революционер не може да се нарече така, ако продължава да приема природния ред и смъртта. Да го кажа и наопаки: който се бунтува срещу социалния ред, но не се бунтува срещу природния ред си остава (духовен) буржоа. В този смисъл Розата е книга за Абсолютния Бунт.