обичам линията
свързваща запада
на кацащите самолети
алуминия в пещта на залеза
хвърлящ безкрайна сянка на йо
с изтока на възел детски аутобан опал
настъпващ мрак в който се отправям
по ботевградско шосе на работа
Правило № 1 на Мирния преход беше:
широки коалиции, необозрмимо широки, невидимо широки
все още се срещат из фб заблудени граждани случайни минувачи, следващи това правило
удоволствено сновящи, обичащи Единия, информиращи се като културни хора за другите
те не вярват, че царството на МП свърши това лято – господне 2016
те вярват, че културата на МП е вечна, доколкото е култура, а другото варварство, рязани пишки досами телената ограда
но ето, за броени на пръстите на двете ръце векове варварите стават данте, познаващ из основи ислямската мистика и гърците през нея
епохата на МП започна с пиар акцията около т. нар. естествен роман
и свърши през лето господне 2016 по причини, които все още се изясняват
с надеждата МП да продължи, докато се изяснява дали е приключил
нещо като следваща врътка на поредната смърт на постмодернизма
но драги случайни минувачи, вярващи във вечността на МП по тези земи, залагащи задниците си, дори имената си заради тази вяра
имайте вече едно наум
не е необходимо да ми вярвате, не изисквам имената и задниците ви
просто, както се казва, think about it.
една лъжкиня каза:
лъжецът
ще постъпи правилно
лъжецът има име
в името на което лъже
и няма да постъпи правилно
лъжкинята
лъжеща в името
на лъжеца няма
и постъпи правилно
лъжейки безименна
в името на лъжеца
Главата на Йоан Предтеча –
в езическия скут на Саломе,
съблазнителна и млада.
Обезкървеното му тяло –
в музея с восъчните фигури
на мадам Иродиада.
На Белослава
Когато го извади
Ти ме попита искаш ли
Да го видиш аз отклоних
Поглед сега безкрайно съжалявам
Прости ми, че отклоних поглед
От блясъка на пинсетата
Вече знам че тогава
Пропуснах мига на истината
Трябваше да видя лика му
Защото предстоеше
Да го срещна отвъд
Никелираната повърхност
На щита на персей
Прости ми, изпитах страх
Пред лицето на истината изпуснах
Мига да бъда подготвен за днес
Прости ми, че отклоних
Поглед от пинсетата
Прости ми, дай ми
Втори шанс
Огромни глави
яки черепи
мускулести прасци
вдигнати яки
вятър
много вятър
откъм бъдещето
въпреки
непоколебимата вяра
и свръхчовешката мощ
те стоят вцепенени
върху бетонните постаменти
наполовина размразени трупове
приготвени за разпознаване
но разпознаващите ги няма
патолозите следователите прокурорите
съкрушените роднини
изчезнали са безследно
тази призрачна морга
с под от райграс
и таван от дъждовни облаци
стои отворена и празна
ако не броим труповете
и заплашителната тишина
която тук
не вещае развръзка
И най-сетне: за любовта
тя при мен идва с четенето
спрях да чета „любимия“ (си) през 99-та
санитарна мярка
смятам гг за опасно явление, въплъщаващо всичко отблъскващо в бг характера
следя медийния (му) мехур, оторизиран наскоро от бг държавата под формата на св. св. орден
перверзиите ми не включват любов към квинтесенцията на мизерното в бг характера.
vs. archives 