vs. archives

Еще не умер ты, еще ты не один,
Покуда с нищенкой-подругой
Ты наслаждаешься величием равнин
И мглой, и холодом, и вьюгой.

В роскошной бедности, в могучей нищете
Живи спокоен и утешен.
Благословенны дни и ночи те,
И сладкогласный труд безгрешен.

Несчастлив тот, кого, как тень его,
Пугает лай и ветер косит,
И беден тот, кто сам полуживой
У тени милостыню просит.

15—16 января 1937

1. проф. Личева и доц. Тенев си взеха поука: БГ азбуката вече не започва с „Г“лаголь

2. след корпоративно-академичното подмазване на Радосвет Коларов на ред е корпоративно-академичното подмазване на Цочо Бояджиев

3. приятел, член на Корпорацията (2), и приятелка, докторант (3) на проф. Николчина –

това е шортлистата:

КАТЕГОРИЯ „ПОЕЗИЯ”
1. Цочо Бояджиев – „Книга за ирониите и опрощенията” – Издателство за поезия „ДА”;
2. Георги Господинов – „Там, където не сме” – Издателска къща „Жанет 45”;
3. Надежда Радулова – „Когато заспят” – Издателска къща „Жанет 45”.

(disclaimer: настоящият коментар НЕ е препоръка за разделяне на наградата Перото на три или две, нека спичели най-добрата гога)

В това небе без облаци и слънце –
комините така го произвеждат.
В това избелено от дим небе
все още се издигат птици.

Но със какво внимание,
но със какво старание
пчели във жълти ръкавели
под него се подписват.