vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Белослава Димитрова „Без теб“

 

На Вл.С.

 

идвам да ти кажа хиляди неща
мълчах достатъчно
ще умреш по особено жесток начин
убит от плюнките на собствените си деца
едно от тях бях аз
но ти ме обичаше повече от всички
затова решихме да те убием
любовта не може да се дели
после гръмна бойлерът
разруши цялата вселена
материята и антиматерията
времето като цяло
експлозията беше впечатляваща
само ти не можа да видиш
въпреки че тялото ти присъстваше
а ние се хранехме от него
псувайки боговете
и най-вече теб

тогава се сетих че
същото е с вдъхновението
когато идва за да нарани близките ти
да убие любовта ти
да те изличи
безброй бръснарски ножчета в устата
а ти не спираш да говориш

 

 

 

 

 

Иван Карадочев „Нещо назрява в полето на българската поезия“

 

Нещо назрява в полето на българската поезия. Зад персонализираната агресия е прикрито езиковото напрежение, разбира се. Разчитащите се вече естетически ядра излъчват все по-ясни послания с претенции за езикова адекватност. Може и да видим как литературата се самоосъзнава в резултат на иманентни енергии, а не като се пази от или се бори с идеологиите.

 

 

 

 

 

Осип Мандельштам „Лишив меня морей, разбега и разлета“

 

Лишив меня морей, разбега и разлета
И дав стопе упор насильственной земли,
Чего добились вы? Блестящего расчета:
Губ шевелящихся отнять вы не могли.

 

Май 1935

 

 

 

 

 

Нова предметност. Fest der Schönheit

 

Това е празненство на красотата
Открит басейн с олимпийски размери
Искряща под оловното слънце на август
Вода на дъното на огромен кратер посипан
С хора които скоро ще бъдат пепел увенчан
С бетонна кула за скокове неедноглаво чудовище

[…]

Над главите на три усмихнати нереиди кучки от морската
Бездна на старогерманската митология едната матрона другите
Две андрогинни нацистки ангели третата с изящен бял пречупен
Кръст на черното плувно трико загледана в бъдещето отзад искрящата
Под оловното слънце на август вода на дъното на кратер посипан
С човешка пепел

 

 

 

 

 

Попълване на личен профил (примерен образец с примерни въпроси)

 

Омъжена ли сте?
Не.
Девствена ли сте?*
Не.
Ебана ли сте в гъза?
Често.
Шибана ли сте в устата?
Често.
Бичувана ли сте?
Някой и друг път.
Как се казвате?
N.**
На колко години сте?
На осемнайсет.
Мастурбирала ли сте с жени?
Често.
Какво обичате повече – мъжете или жените?
Много обичам жените за мастурбиране, безкрайно обичам мъжете за ебане.
Обичате ли камшика?
Обичам да раздавам и да получавам удари.
Коя от двете наслади, които една жена може да си набави, обичате повече: шибането в путката или насладата на содомията?
Понякога се е случвало да не ме пали мъж, който ме опъва в путката, ала никога някой,
Който ме шиба в гъза.
Какво смятате за сладострастията на устата?
Обожавам ги.
Обичате ли да Ви лижат?
Безкрайно.
А лижете ли умело другите?
Изключително нежно.
Значи също така с удоволствие лапате курове?
И гълтам спермата.***

Всъщност обичам да ям лайна
Със семчици в тях.

 

* Въпросът за девствеността очевидно се отнася единствено до вагиналния статус, след което допълнително се уточнява аналната и оралната (не)целомъдреност на попълващото профила си лице (б. м., vs.).

** Заслужава да се отбележи, че въпросите относно семейния статус и сексуалните практики предшестват идентифицирането по име, което напомня за информационната йерархия на профилите в социалните мрежи, където името може да се сведе до ник, като на преден план излизат комуникативно-телесните валенции на лицето (пак б. м., същият).

*** „Без нещата да се случват насила и по принуда, особено що се отнася до дамите. Вярвате или не, но семенната течност всъщност е полезна, когато се усвоява от организма на партньора. Замислете се, че в немалко плодове и зеленчуци именно семчиците съдържат най-много полезни вещества, концентрирани на едно място. Поинтересувахме се какво е важно да се знае за спермата, когато тя се поглъща.” – Неподозираната благодат на семенната течност, сп. Edna.bg, 07.04.2016. (болд в оригинала)

 

 

 

 

 

Малка история на българския постмодернизъм (онагледена върху Рентиера на Мирния Преход)

 

1. Готин лапидарен дебют, демонстриращ основната сила на РМП – пестеливостта.

2. Народно-комерсиална приватизация на „Изворът на грознохубавите“ под формата на Черешова задушница. Откриване на успешността на всенародното тъгуване.

3. Първата ПР акция в историята на българската литература, естествено роман.

4. Всички истории – и другите също – са за РМП.

5. На ненавършени 40 събрана поезия.

6. Окончателен комерсиален успех на тъгуването с откраднато заглавие.

7. На ненавършени 50 св. св. кирил и методий – първа степен.

8. Завръщане към поезията след окончателната победа на рентиерския капитализъм в глобален мащаб. НЕ съм от тях, как’Сийке.