vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Кирил Василев „Преображение“

 

линията на хоризонта се удължава
заливите стават по-дълбоки
плажовете се огъват като люлки
върху които е седнало пораснало дете
зеленината буйства гони облаците
иска да ги претопи и превърне
в скали от варовик
лъчите се заплитат невъзможно
и чайките се блъскат с удоволствие
в мрежите от светлина

надуваемите топки се търкулват
към вълните
сънят затиска телата върху пясъка
за да не ги отнесе утринният вятър
шамандурите се блъскат една в друга
пясъчните замъци се докосват с кулите си
хотелите се приближават до старците
за да пестят силите им

любовниците се отлепят един от друг
желанието се усилва
сутрешните вестници са в единия край на залива
а техните читатели в другия
кучетата не намират господарите си
нишките на светлината се късат тук там
и прозрачността нахлува в мислите
отнасяйки ненужното
врабчетата накацали върху климатиците
падат като презрели кайсии върху терасите

 

 

 

 

 

Джелаледдин Руми „Бъди жив, бъди жив в Любовта!“

 

Бъди жив, бъди жив в Любовта!
Мъртвите не могат да направят нищо.
Кой е жив във този свят на призраци?
Този, чиято любов не спира да се ражда.

 

любезно предоставено от Владислав Христов

 

 

 

 

 

Владислав Христов „отново сме аргонавти“

 

На Владимир Сабоурин

 

отново сме аргонавти
пътуваме към дъното на океана
малцината призвани
са в котелното
упорито хвърлят
въглища в пещта
водата ще нахлуе
последно при тях
когато дробовете
на останалите
ще са вече пълни

 

 

 

 

 

Тези към настоящото състояние на академичната поезия

 

1. Моделът на академичната поезия за момента е изчерпал потенциала си на ускорител на литературните процеси.

2. Под „академична поезия” разбирам както неутрално произвежданата в университетската сфера поезия, така и по-проблематично използването на академични форми на власт за осигуряване на литературен успех посредством контрол върху представянето, оценяването и бонифицирането на литературната продукция при съвпадане на произвеждащ и оценяващ.

3. След апогея през 90-те на модела на произвежданата в университета поезия, чийто мах достигна кулминацията си в Зверовете на Август (1999), в момента той е навлязъл в чисто непродуктивна рентиерска фаза.

4. Генерирането на литературни проекти в рамките на университета през 90-те се дължеше НЕ на способността на академията автономно да инициира иновации в литературното поле, а на политическата динамика в обществото.

5. След приключването на „възвишената политическа епоха” (Ани Илков) в началото на века академията прогресиращо започва да губи способността си за литературни иновации.

6. Началото на века постави началото на една все по-откровена рентиерска фаза на академичната поезия, отговаряща на окончателната консолидация на „мирния преход” от държавномонополистически социализъм към де факто държавномонополистически капитализъм.

7. Рентиерската фаза на академичната поезия се характеризира с налагането на картелен контрол върху представянето, оценяването и бонифицирането, който има за цел забулването на очевидния продуктивен спад и неговата институционална компенсация. Тази компенсация е картелна, разчитаща на контрола върху специализираното описание на състоянието на литературното поле, и рентиерска, доколкото не се базира върху продукция, която да е в състояние да издържи на свободно съревнование извън академично-корпоративната мрежа на контрол.

8. В този смисъл настоящото състояние на академичната поезия е погрешно тенденциозно описвано като „неолиберално”. То е също толкова неолиберално, колкото олигархическият модел на българската икономика.

9. Поддържането на „неолибералния” картел, осигуряващ на академичната поезия неравностойна доминираща позиция в литературното поле, работи с елементарното оценъчно допускане за по-стойностния характер на поезията, произвеждана в рамките на университета, спрямо всяка друга, неопираща се на академична инфраструктура. Това допускане е дълбоко провинциално, компенсаторно и комплексарско. То е в крайна сметка израз на страх от реална публичност.

10. Университетът не е място за произвеждане на поезия, още по-малко на поети, а място, където би трябвало да намират опора автори, които са се доказали като продуктивни с постиженията си извън и независимо от академичната инфраструктура.

11. Университетът не може да бъде място за осигуряване на публичност – и буквално: на публика – за поезия, произвеждана от автори, които в отношенията си с публиката си са в открит конфликт на интереси, граничещ със злоупотреба със служебно положение.

12. Изработване на противоположния на академичната поезия мах в рамките на самата академична поезия под формата на социална/политическа поезия и/или политически вдъхновен неоавангард е чисто симулативно. Възможното в модуса на теоретична симулация се проваля видимо в литературната продукция.

13. Академична поезия, теоретично конструираща соцална/политическа поезия и/или неовангард, е или противоречие в понятието, или симулакрум.