Кирил Василев „Битка в облаците“
На Александър
Пластмасова броня смачкан резервоар
Три полуизгорели гуми акумулатор
Останки от храмове на миниатюрен народ
Онемели от слушане
На собственото си мълчание
Техните пукнатини процепи отвърстия
Ни следваха докато преминавахме край тях
Разговаряйки за кокаина в Канкун
За наследниците на маите и шаманите
Гадаещи по съдържанието на повърната храна
Високите сухи треви край пътя блестяха
Като скалпели насочени към окото на паметта
Взряно в силните ръце на един смугъл мъж
Разглеждащ с удивление обикновена глава лук
Вятърът беше излъскал до бяло черупките
На мъртвите охлюви хрущящи под краката ни
Огромното небе с неистовите облаци
Беше екранът на нашата несъзнавана скръб
Някакво потвърждение на това че песъчинката
И океанът са едно и също нещо
Отказах се да ти разкажа един повтарящ се сън
Реших че трябва да остане тайна
Защото не знаем кой точно сънува в нас
И кога присвояваме нещо което не ни принадлежи
Ти също пазеше своята тайна
Когато се прибрах у дома си спомних
Вървяхме бавно край строги фигури от мрак
Разместен несъвпадащ със себе си
И всичко което ни предстои беше в тази разлика
Като металните нишки които огънят беше извадил
От изгорелия каучук
Не посмях да ти го кажа но ветровете се сражаваха
За нас високо в огромното небе
vs. archives 