Имало едно време напускане на ЛВ от ГГ.
Ето така:
„предлагам името ми да бъде премахнато“
„Напускам „кокала на властта“
„Връщам се в мълчанието си по тази тема, Ваш, ГГ“
В реалната приказка, наречена Корпорацията, ГГ гласувал естествено за оставането си.
С тази руса коса
приличаш на Хана Шигула
от „Лили Марлен“ на Фасбиндер…
Меланхоличните ти жестове
са изящни и пленителни.
Цигареният дим се извива чинно над теб –
духът от бутилката,
чакащ като сервитьор
да изпълни менюто на капризите ти.
А това, което каца на твоето рамо,
не е папагал,
а пъстър ангел от рая,
заекващ името ти.
Ти си дамата с ангела,
която още никой не е нарисувал.
ио казва:
чао ако
чао поименно, тарикати от корпорация катедра лв
вече всички знаят имената ви
дори името на царицата майка, спотайвала се до този момент и ръчкала в сянка с маши, мазнейки се публично на ани илков (и пускайки гнусни клюки за него с подставени лица), нареждайки интервюта за купуване на гласове, които да замълчат
предадохте поколението си за власт, младите ще ви наритат
ЧАО АКО
Отнася се вероятно до:
Амелия Личева
Миглена Николчина
Георги Господинов
Пламен Дойнов
Йордан Ефтимов
Бойко Пенчев
Ивайло Знеполски
Амелия Личева
Миглена Николчина
Георги Господинов
Пламен Дойнов
Йордан Ефтимов
Бойко Пенчев
Ивайло Знеполски
Успех!
Няма да забравим имената ви.
Ще ги припомняме всеки път, когато решите да говорите за „етос“.
След няколко покани преди три години се съгласих да стана редактор на „Литературен вестник“, защото за мен той беше символ на свободния дух в културата. След скандал, предизвикан от изказването ми на Кръглата маса по повод 25-годишнината на вестника (дешифровка може да се прочете на страниците му), бях подложена на „другарски съд“ от другите, т.нар. действащи редактори – Амелия Личева, Ани Бурова, Камелия Спасова, Мария Калинова, Пламен Дойнов и Йордан Ефтимов. Бях обвинявана след това в какво ли не. Не можех да повярвам, че довчерашните ми уж съмишленици се изправят като един срещу мен, защото съм казала какво мисля. И замълчах. После обидите продължиха след като публикувах отговора на Ани Илков на пасквила на Й. Ефт., после вестникът се извини за моите действия, после в кореспонденция по имейл между редакторите директно казаха, че трябва да си тръгна, а в личен имейл до всички Георги Господинов обявяваше, че не съм „уволнена“ (да де, не са ме назначавали), после във вестника излезе обидно предположение на Бойко Пенчев (недействащ редактор), последвало Отвореното писмо на т.нар. „стари“ редактори, после отвращението не можеше да бъде преглътнато, а то стигна извънредни размери след перфидното изгонване на финала на Едвин Сугарев чрез адвокат (впрочем и той писател – Васил Георгиев).
Защо е това изброяване на далеч не всички срамни подробности? Последна дойдох във вестника, първа ще си тръгна, казвах, но бързите приватизатори ме изпревариха с отстраняването на Едвин. (Благодаря му за защитата, благодаря на Ани Илков, Владо Левчев, Владо Сабоурин, Ирма Димитрова и Румен Леонидов, че застанаха зад мен, въпреки анонимните писма-заплахи до двама от тях.) Е, тръгвам си и аз. Не „без жал“, Й. Ефт., не. И не уволнена, Георги, не.
Нека е ясно: съжалявам за всеки миг от живота си, в който съм общувала служебно или частно с тези хора. Съжалявам, че някои от тях ми бяха (поне аз ги считах за такива) приятели. Съжалявам за наивността си. Съжалявам, че вестникът, в който Малина Томова си вгради живота, падна до вътрешноведомствен стенвестник, обслужващ академични кариери. Съжалявам за безскрупулната му „приватизация“. Съжалявам за Лора, Вержи и Гергана – друг вид хора, с които няма да правим заедно вестника вече. Съжалявам, че вестникът загуби по такъв аморален начин ценен човек като Едвин Сугарев. Съжалявам за авторите, които трудно вече ще намерят чиста трибуна за публикации. Не съжалявам, че работих в „Литературен вестник“. Отивам си след изгонване. Отивам си с тъга и омерзение. Кризата пречиства. Ще ми се да ви напсувам. Правя го.
vs. archives 