Кирил Василев „Римска семейна гробница“
в двата края
на тясната камера
празни саркофази
чисти и студени
между тях
мозаечен под
шахматно поле
в сиво и сиво
без фигури
но тук се играе
и се чака ходът
на другия
вече 18 века
в двата края
на тясната камера
празни саркофази
чисти и студени
между тях
мозаечен под
шахматно поле
в сиво и сиво
без фигури
но тук се играе
и се чака ходът
на другия
вече 18 века
Това е ризата, с която
не искаш да се разделиш
Дограмата изкорубена
с боята на юфка
която някога китосвал си
Сирийчето, което хлътна
в потъналата в пайжини решетка
на чуждото мазе
Нехвърленият пъп, забравената фиба
изгубените обеци
Автобусен билет за морето
началото на нов живот
с избледнели ръкописни данни
и несгрешено име
Номерче от гардероб на библиотека
щастливото число на баща ти
сбор от датата на смъртта му
Дюшемето балатума ламината
на читателски и любовни стаи
Това са ризите и голотата
Нетленните тела
с които ще възкръснем.
Тупти шийката на гущерче
върху напечения камък –
камея жива и сърце на лятото.