Кирил Василев „Римско дете“

by Владимир Сабоурин

 

В музея на Констанца видях
керамичните украшения

миниатюрни цветчета
и купидони
подредени върху синьо кадифе
в очертанията на дрешката
с розова креда

под това съзвездие седнах
и плаках

мъртво римско дете
свят който не те заставя да го помниш
с мащаба на катастрофите си

всички думи
които бих могъл да изрека
всички дела
които бих могъл да извърша

дори неизреченото
и неизвършеното

ще се промушат
през тясната керамична гривна
и ще изчезнат

от нас възрастните
остават сечивата

тъпи
с изгнили дръжки
подредени грижливо
във високите стъклени шкафове
обсадили
до края на времето
тази безименна свобода

която няма как да бъде превзета
защото вече е споделена