vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Кирил Василев „Римско дете“

 

В музея на Констанца видях
керамичните украшения

миниатюрни цветчета
и купидони
подредени върху синьо кадифе
в очертанията на дрешката
с розова креда

под това съзвездие седнах
и плаках

мъртво римско дете
свят който не те заставя да го помниш
с мащаба на катастрофите си

всички думи
които бих могъл да изрека
всички дела
които бих могъл да извърша

дори неизреченото
и неизвършеното

ще се промушат
през тясната керамична гривна
и ще изчезнат

от нас възрастните
остават сечивата

тъпи
с изгнили дръжки
подредени грижливо
във високите стъклени шкафове
обсадили
до края на времето
тази безименна свобода

която няма как да бъде превзета
защото вече е споделена

 

 

 

 

 

Кирил Василев „Чудото на площад Република“

 

Без да знам как

докато ровех книгите на букинистите
и наблюдавах стареца в елегантен сив костюм
избиращ внимателно
порно филми за уикенда
близо до фонтана с разпътните нимфи

аз влязох в един кръг
очертан от щадяща светлина
без източник и без посока
и всичко разделено
се свърза отново

престанах да изпитвам страх
от властта на мъртвото
над мъртвото
от инфантилното удоволствие
да се разрязва нищото
и да се връзват сухожилията му
по невиждан начин

открих у себе си онова
което ми се струваше чуждо
идващо от друг нечовешки порядък
и поисках да призная бащинството си
над него
съзнавайки
че има силата да ме убие

следвах с поглед стареца
който изчезна в пръските и пяната
стиснал под мишница своите филми

видях пустотата самоунижението
смъртта

разтопени в блясъка

 

 

 

 

 

Право на уточнение 2

 

Резултати от конкурсна сесия „Помощ за книгата” – 2016:

Бойко Пенчев „Спорните наследства“

Фондация ЛВ

 

Приписка: НЕ е карал в насрещното.

 

 

 

 

 

Кирил Василев „На философа неудачник“

 

В часа когато залезът ослепява
от блясъка на светкавиците
по хълмовете на Рим
стоя облегнат на каменния парапет
на върха на Капитолия
с лице към конника от бронз
и мисля за лъскаво черната пръст
немислимо далече от тук
в един от краищата на империята
върху която стъпиш ли веднъж
завинаги остава по обувките ти
така че едва ги повдигаш
и с години стоиш неподвижен
обкръжен от мъглив хоризонт
поклащан леко от ветровете
и от прилива на отчаяние
което не достига за да рухнеш
пръст върху която се научих
да поздравявам ведро празнотата
в която всяко нещо се оглежда
за да открие собствения си порядък
или да пропадне в собствения хаос
и да се отнасям без ирония
към обречените опити на императора
да наставлява упорито душата си
в съгласие с разумното начало
знаейки че нощта е към края си
и кръвта на римляни и варвари
отново ще цъфти сред тръните
в студеното и ясно утро
не думите на разума носят утеха
а кратките паузи между тях
в които старческият глас утихва
за да свидетелства за нещо друго
за място в което цял и множествен
светът играе без принуда и очакване
сам със собствените си възможности
далече от усилието наистина робско
да се удържа порядъкът на всяка цена
далече и от ужаса с който хаосът
отблъсква и влече неудържимо
и затова спокойно гледам сега
как мракът покрива бавно лицето
на философа неудачник изпънат
неестествено върху седлото си
сочещ с ръка към изличена граница

 

 

 

 

 

Жизнена лъжа (Основни положения и дневно разписание)

 

Преамбюл жизнената лъжа обхваща целия ти живот особено през време на
Отпуската поддържай я брани до смърт живота и лъжата която го поддържа

Предварителни разпоредби най-важната жизнена лъжа е любовта
Пази я еднакво силна със смъртта приеми и двете като неизбежност

Рано сутрин след недоспиване будене детето да пишка започвай
С нескрита омраза да обичаш най-близкия си не го щади сутрин е

Ако издържи до обяд изчитането на списъка с несвършените
И отложени къщни неща започвай неусетно да преминаваш
От закона към любовта но не оставяй справедливостта си в калта

Следобед вече има реален шанс скандала за деня да се размине
Но не бягай видимо от него това ще е видима проява на слабост

Ако детето заспи следобед ще има време за четене което
Минимализира възможността за тормозене на другия възползвайте се
Дори не е необходимо да правите секс просто четете на спокойствие

По време на вечерята вече можете да се считате за спасени
Още един ден от остатъка на брака ви не ви е довел до садизъм
Отпразнувайте подобаващо това то не се разбира от само себе си

Доколкото нещата отиват явно на добре затворете си очите
На пропуските на партньора да ви предложи оптимална вечер
Мислете вече за леглото където можете да се скриете дори от себе си

Кажете обичам те когато прегръщате партньора и той отпуска
Натежалото си тяло върху вас във вас е вече задачите заспиват

На сутринта ще можете да дадете целувка без задни мисли
И сутрешното ви обичам те ще е миропомазването
На просъществувалата още едно денонощие
Жизненоважна лъжа бъдете прочувствени

Това ще ни направи свободни.