Kjosev Calling или Как от „черна маймуна” станах „самовлюбен глупак”
Този текст е предизвикан от непредизвикан ФБ-пост на Александър Кьосев.
Ето неговото съдържание:
„За да наруша мълчанието – Сабоурин, ти си просто самовлюбен глупак. И маргинал не си даже. „ (запазваме пунктуацията на оригинала)
Честно казано не разбирам защо Кьосев „наруши” мълчанието, което с месеци стриктно спазваше по нареждане на Миглена Николчина.
Той „запази“ мълчание по анонимното писмо, адресирано до Ани Илков, когото твърди наляво и надясно, че дълбоко уважава.
„Запази“ мълчание също така и по адрес на расистките квалификации, отправени към мен в анонимка, получена от съпругата ми, баламосвайки ФБ публиката с балкански рефлексии за събитията в Йейл, където за такива квалификации целият кръг на възможните мълчаливи съучастници би бил разпитан от полицията.
И Кьосев щеше да спада към кръга на разпитаните.
Не ме интересува защо сега „нарушава“ мълчанието си. Вече приключих с Корпорацията, към чийто мълчалив кръг от крадци и расистки лумпени спада Кьосев.
Съответно приключих и с Кьосев като ключова фигура на Корпорацията (е, дотолкова ключова, че да провежда по нареждане на М. Николчина телефонни разговори с нарушили мълчанието лица и да разпространява гнусни клюки по адрес на хора, които твъдри, че уважава).
Така че Кьосев може смело да си „нарушава” мълчанието, наредено му от М. Николчина, колкото си иска, дреме ми.
Но днес той ме нарече публично напълно непредизвикано „глупак”, изхождайки от обичайната презумпция, на която го е свикнало академичното безгръбначие, че няма да му бъде отговорено подобаващо.
Познавам този манталитет добре, от 25 години съм в тази сфера.
Виждал съм от близко разстояние как Кьосев обижда публично хора от академията, без те да си позволят да се защитят.
Правил го е пред мен с видимото удоволствие на човек, който не е свикнал да му се отговаря.
Всеки, който няма ташаци да отговори, заслужава да бъде обиждан.
Спрямо мен Кьосев никога – до днес – не си е позволявал да използва обидни квалификации.
Държа да подчертая това, защото днешната му ФБ изцепка може да създаде у случайни граждани минувачи впечатлението, че аз, Владимир Сабоурин, също спадам към контингента от хора, които Кьосев си позволява безнаказано публично да обижда.
Не, не спадам.
Всъщност Кьосев се обърна към мен в казуса ЛВ – в който му беше наредено да „запази” публично мълчание – в качеството на телефонистка на М. Николчина.
И беше много мил и внимателен.
Тогава още не бях „глупак”.
Мисията му на телефонистка не мина успешно, уви.
Но това не означава, че има карт бланш публично да ме обижда.
Внимателно слушах Кьосев в ролята му на телефонистка на Николчина.
Беше интересно и става още по-интересно на фона на днешната му ФБ изцепка.
vs. archives 