„Нашият съгражданин Георги Господинов щял да напише предговора към книгата, той познава Мария от ранни години, авторът на „Естествен роман” е само една година по-рано роден от Маша. Мисля, че заедно ходеха навремето, като ученици, в литературния кръжок на Младежия дом” (запазваме особеностите на оригинала).
НЕ пипайте Маша, г-н Господинов.
Тя НЕ е там, където сте.
Какво общо може да има неолибералният капитализъм с партийни куфари – с пънка?
Спомнете си какво написахте, когато едва бяха минали 40 след смъртта на Мария:
„В две страници от “Естествен роман” Маша присъства, дълбоко законспирирана като Хаша.”
Още тогава Вие си позволихте на гърба на току-що отишлата си Маша да говорите – за кого друг? – за себе си, за естествения си ямболски роман.
Така не се прави, г-н Господинов, дори когато сте Георги Господинов и разполагате с естествен роман.
Тъй като все по-неудържимо ставате Георги Господинов и разполагате с естествения си роман наляво и надясно, си позволявам да се усъмня, че можете да напишете нещо друго за Маша пет години след смъртта й.
Нещо друго от това, че всъщност големият поет Мария Вирхов е Хаша от естествения Ви роман.
Защо вместо да пишете предговор към стиховете на Маша, не обясните по-добре в някое следващо интервю, че Хаша от естествения Ви роман всъщност е големият поет Мария Вирхов?
НЕ всички сме детски провинциални спомени, кахърене и кинти, г-н Господинов.
Поезията на Мария Вирхов със сигурност НЕ е нито едно от трите.
Така че НЕ пипайте Маша, г-н Господинов. Тя НЕ е част от глобалния ямболски естествен роман. Останете си при него.
Нека Ви го кажа и с думите на друг голям поет:
не става дума за меланхолия
или пък тъжене
това ми е мястото за умиране
не го пипай
vs. archives 