vs. archives

И най-вероятно след
следата по чаршафа
няма да остане нищо
любовта ми е петниста хиена
кафява на места сива
никой не може да помогне
вярвам че не съществуваш

страшни вампирски зъби
много малки ръце
с тях държиш всичко
емоционално неузрялото ти
тяло крещи кърлеж
смуче на студено и топло
тази свирка за уста
вечно недоволна
все нещо иска
ебати гадното копеленце си
Белослава умри

Аз съм олимпиец в любовта
еби умри еби умри обичай
нулева секреция аборт
биопсията извършена успешно
много мъртви около мен около нея
чудя се защо аз съм още тук
„Хайде сега да станеш
да си вземеш нещата
и да си тръгнеш”

Възможността е
всичко
от което се нуждаем
едва когато времето пропука
чудесата
създадени от нас
лъчите на залязващото слънце
свободно пресичат пространството
недостъпно преди за молителите
и нищо не спира речта на ефира
начало на поема
която всяко бъдещо въображение
трябва да довърши
не преди
когато думите трябваше
да се тълкуват
да се взимат решения
за войната и мира
да се укрепва порядъкът
с прастарото пророчество
че властта е божествена
а сега сред руините
святото е близо
и коментарът на футболния мач по радиото
идващ от схлупената къща
построена с камъни от храма
е достоен съпровод за него