vs. archives

Излизам от себе
си, от очите си
ръцете, устата, аз
излизам от себе
си, сонм
божествено и добро
дето тези дяволски неща
трябва да оправи
дето станали са

Аз винаги харесвала съм миризмата, потта
сутрешните изпарения, също екскрементите
и мръсотията след дълъг път със влак и във леглото.

Миризмата ми проклета стана, аз дъхах
на ракиен смрад насред дома с добра подредба.
Три къпания месечно не бяха рядкост. В края
ме отбягваха като животинска леш.

Тъй много са нещата, за които съжалявам, най-много
миризмата си, не бе харесвана за жалост.
Поражда тя омраза, отмъстителност, проклятие така пораждат се.

Годините не изтичат, в кафето
сол и на филията с масло
явно дошла оттам.
Болните ми съседи, за тях
помощ без друго няма
звънят, не мога да отворя
аз чакам някой друг.