Смъртта и момичето І

by Владимир Сабоурин

 

На Сирма, най-смелото момиче, което някога съм познавал

 

Ти сънуваш любов моя
Огромен открит басейн засипан със сняг
Правоъгълниците на олимпийския
И този за скокове начертани
Със симпатическо мастило
Няма свещ да го прочетем под индиговите
Сенки върху чистата бяла смърт
Късния соц на мирния преход
120 дни на содом дълго пропадаме
В пухкавото нищо на басейна
За скокове напълно голи аз не сънувам
Прегръщам те като за последно