vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Поезия и апокалипсис Или Якоб и Ингеборг (Raw Cut)

 

На Бела, обичаща Ингеборг
На Томас Хюбнер, познавал лично Ернст Юнгер

 

И двамата знаеме че Го обичаме и нямаме никакво време
Нека тази сутрин сложим веднъж завинаги край на мирния преход
Това е индигово копие на ръкопис каквото вече никой не си спомня
Нима е възможно дори не машинописно ръкописно е без да е анонимно
Свещеният език иде да изкаже интимното както еротично така и теологично
Това не е латинският на венеролога френският на либертина не е дори генитален
Месианизъм непрестанното изпълнение на 613-те заповеди не служи на приватното
Спасение то е труд работа на избавлението на съвкупното човечество и космос
Нека говорим за консумирането на съвкуплението на иврит тоскански или шопски
Нека говорим за консумирането му като hieros gamos на народа и тетраграматона
От съображения за сигурност с оглед на олигарсите осъждащи назоваващите ги
Олигарси в статуси във фебе пред очите на целия народ и на синовете израилеви
Въпросът е само 10 заповеди ли да спазваме или шестстотинитринайсет човече
Ако знаеш какво правиш работейки в събота блажен си ако обаче не знаеш
Проклет си престъпващ закона но иначе синът человечески е господар
На съботата откакто е разрушен храмът всичко е текст и съвъкупление
Това ще е шокиращо за вас но трябва да призная че ставаше дума за giluj
Schechina и аз разбрах какво би могло да означава и Аз ще живея помежду им
Кубинската принцеса свързана с баща си посредством прозорец на възможност
Стихотворението й написано за мене снизхождането в ада и възхождането в рая
В Берлин Клагенфурт Прага и почти цял месец в Рим тя описваше видове
Изтезания и умиране огненият стълб водещ през нощта в пустинята цигара
В леглото след секс мистическият месия превеждащ hieros gamos в строго
Ритуализиран сексуален промискуитет пред лицето на манихейския
Свят на местните в който палачите са жертвите а техните палачи са добри
Съпрузи и бащи материята и без друго управлявана от княза на този свят
Но ето казвам ви всеки заема подобаващото му стъпало в зависимост
От враговете си и начина по който се отнася с тях в ситуацията на перманентна
Гражданска война на богатите срещу бедните наричана по навик мирен преход
Разделящият политическото на приятели и врагове е разбира се зъл човек
Сред ангелите палачи добри съпрузи и бащи фронтална атака срещу неолиберализма
Прекосявайки науката изкуството музиката архитектурата университета докато
Не стигнем в края до съдбовната стихия на модерния живот капитализма
Приключението на западния рационализъм баща му възроденото римско
Право майка римската църква разделянето с нея трае столетия детето се
Прилепи за бащата и напусна дома на майките търсейки ново жилище
Направете го само малко усилие на понятието и волята ви трябва нищо
Повече просто упражняване на легитимното право на съпротива срещу
Неолибералната тирания на твърде богатите майки tyrannum licet adulari
Tyrannum licet decipere tyrannum licet occidere толкова е просто но вие сте
Лукави нека ви ебат в гъза вечно самопричинено непълнолетни в купето
На лимузината й хайде малко децесионизъм прекъсващ за миг вечния
Семинар нали сте леви бе стига с тия буржоазни привички на clase
Discutidora изпълнени с боязън и страх пред месианското жило
Дебнещо в марксизма излязъл от академията върху широките
Височинни плата на Латинска Америка така и няма да ми изпратиш
Доклада си показаносамоотдалече в ръкопис за теологията на освобождението
Добре няма проблем сбогом и на теб аз си оставам апокалиптик на контра-
Революцията срещу неолибералния путч и гражданска война на мирния преход
Като апокалиптик намирам повече сродни души извън академията отколкото
В аудиторията еди коя си облицована в дървена ламперия и семинарна перформация
Въпреки приказките не откривам сред вас лявата политическа теология
Която единствено ме вълнува прекалено много уважавам марксизма и
Капиталът на Маркс за да ви вярвам вярвам на своя изповедник и даваните
От него духовни упражнения вярвам на младите пишещи за пари и срок
Животът е последна спасителна отсрочка преди обесването не ви ща
Неолибералното академично доместициране на опита на края влизам
С мръсна газ в еднопосочната улица макар и да твърдите че карам
В насрещното капути обичам апокалиптичните нации тази не син
На наистина избрания от бог народ предизвикващ завист и омраза
На вас оставям неолибералното еврейство за народа на фондациите
Свободен като децата на господа очаквам сутрешното писмо на изповедника си
По Хуго Бал мълчаливо докосване с чужденеца от Любляна на виенското летище
Езикът ми е вашият шиболет възползвайте се за да преминете оттатък писнало ми е
От вашето allos agorien различно отколкото на агората говорене и мълчане
Искам си и я взимам връзката между еротика и религия любов и мистика
Сексуалност и нищото на откровението най-скверното и най-свещеното
В една единствена дума старозаветното значение на познаването радикализирано
В лиазон с чернокож евреин американски офицер по време на окупацията
Бракоподобното ти съжителство с гей о ангелическа несъкрушима ингеборг
Загробила се в пречистващото изследване на медицинските експерименти
В концентрационните лагери на отците ти о ти праведница изсред народите
Напускаш издателството като протест срещу публикуването на избрано
От Ахматова в прекрасен превод на нацисткия поет Ханс Бауман нафората ти
Бе коравият черен кур на евреина пиететно поеман в най-справедливата уста
Произнасяла някога стих

 

 

 

Силвия Чолева „Казах, че ще помълча, но е време да говоря“

 

Казах, че ще помълча, но е време да говоря, за да се знае истината за т. нар. „скандал“ около Литературен вестник.
Истината, която от 8 април, когато беше Кръглата маса по повод юбилея на вестника, продължава да се преиначава на принципа – смесване на половин истина и половин лъжа.
В последния брой на вестника вече излезе Отвореното писмо на Едвин Сугарев, Ирма Димитрова, Ани Илков, Румен Леонидов и Владимир Левчев, както и писмото на „действащите редактори“ на Литературен вестник. Излезе и „Право на уточнение“ от Бойко Пенчев в същия брой.
Затова заявявам, че вече казах двете неща, които смятам, че биха могли да помогнат на вестника в сегашния момент: първо – да се влее „свежа кръв“ чрез нови редактори, млади, енергични, с идеи и качества, такива хора със сигурност има; второто – да се избяга от криворазбраната академичност, задушаваща вестника, а да се търсят други форми тя да бъде представена в него.
Първото беше изопачено като битка между млади и стари, като дори се внушаваше, че имам готов списък с имена. Второто – че съм срещу академичното изобщо.
Е, не е вярно.
Действащите редактори пишат в своя отговор на Отвореното писмо:

Питаме се обаче какво всъщност иска Силвия Чолева, след като отказва да работи
със сегашните членове на редакцията и охотно разпространява обиди и клевети
по техен адрес. През последните два месеца тя не участва в заседанията на
редакционната колегия и на практика се самоизолира.

Обиждана съм, че правя интриги, че злословя против вестника във фб, което също не е вярно, няма нито едно доказателство за това! Разпространяването на клевети и обиди искам да се докаже с документи. Ще държа отговорни тези, които го твърдят. Не съм го правила нито на стената си във фб, нито никъде писмено. Страницата ми във фб е отворена да качва всеки…
Казва се, че не съм била на редколегии в последните два месеца. Моля, другарко, признавам вината си…
След редколегията след Кръглата маса (има запис в ютюб от нея и какво съм казала, има и запис от Библиотеката в сайта на БНТ с мое участие, където повтарям ясно какво мисля), превърнала се в другарски съд, наистина се отказах да присъствам. Това вече съм го живяла. Живях социализма и аз…
Отказах се поради един разговор по мейла, който и аз получавах. Разговор между редакторите, който няма да цитирам изцяло, а само ще дам няколко примера, за да се разбере, че оттеглянето ми не е „личен житейски избор“ (да не би да се омъжвам, бе?), „мързел“, „осигуряване на прехрана“, „умора“, или каквото още се внушава по онзи познат начин и ме накара да се дистанцирам.
Освен всичко това, ми бе отнет броят, който трябваше да водя на 29 юни, под предлог, че е юбилеен (не брой преди, не брой след моя по график). и ще го правят всички. Познат метод.
Самоизолирането обаче всъщност е ИЗОЛИРАНЕ.
Нека да припомня какво всъщност написаха редакторите в горепосочения разговор по мейла. Цитирам:

Колкото до броевете. Не виждам никакво основание вече да има Силвия да прави броеве. Ако за нейното участие в тоя вестник – стои и моето устно съгласие, то аз отеглям това съгласие.
Мария

Ясно е, че със Силвия няма да се работи занапред, ясно е, че я режем без жал, но няма нужда да си организираме ръкопашни схватки за сеир на зяпачите.

Съгласни ли сте?

Йордан

За мен вече е непосилно да работя в подобна среда с теб.
Камелия

Понеже и аз съм включен в кореспонденцията, не мога да се сдържа да не разкажа един от любимите си вицове:
Мутрафон кара в насрещното платно по пътя към Боровец. По телефона му се обажда негов приятел:
– Брато, какво става? По радиото казаха некъв карал в насрещното?!
– Брато, не е един, много са!

Те така.
Силвия, ти като не си шушумига, защото не кажеш ясно, че не можеш да работиш с тези хора (наричани на твоята фейсбук страница “кастрати” и “шарлатани”) и си тръгваш? Или можеш? Или очакваш всички да си тръгнат, за да останеш да караш в насрещното?
Бойко

13508865_1642289706091685_6426286368086278159_n

Жалко за Литературен вестник, той не заслужаваше това…

Малина Томова:

Встъпление на глас

Кой дявол ме кара да си мечтая на глас?
Мине не мине столетие, виждам своите символи
закачени като значки по чуждите ревери –
други ме осъществяват, при това без усилие,
а аз, пренапрегната, стискам в ръката си
голата действителност вместо просешка тояга.

 

 

 

 

 

На Якоб Таубес

 

Площадът, откъдето намирам обаче пътя за вкъщи,
се нарича по същия начин, един и същ е. Аз
имам малкия си дъх пред устата
и свивам и стигам жива в
една уличка, която далече долу в моето ми-
нало свършва и е моят живот.
В нея е произходът ми.

 

Из Ингеборг Бахман Площад Венцеслав

 

 

 

 

Крадците или Корпорацията НЕ е създател

 

главният приватизатор, който пръв ще напусне потъващия корпоративен кораб

царицата майка

медийната рицарка гагата, обичаща да отваря кутии на пандора на чужд гръб

баснописецът, обикновен лъжец, имащ да връща услуга на майките

главният архивар на миналото и бъдещето

асистентка № 1, селфита на мутри и крайници

асистентка № 2, специалист по топлата човечност и насъскването на катедрената глутница по поръчение на майките

това НЕ е „Литературен вестник”