vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Прекрасна гледка 2

 

Красотата идва отвътре, твърди реклама за мултивитамини и минерали, обещаваща блясък на ноктите и косите.

При Корпорация Катедра ЛВ красотата също идва отвътре, от сложността на меандрите (свинските черва) на зависимостите.

Първичната красота, която привидно квазитрансцендентно стои отвъд зависмимостите, е, разбира се, на главния приватизатор.

Блясъкът на тъгата на стоката. Всичко останало в КК ЛВ свети с неговата отразена светлина, дори медийно рицарските отражения на гагата.

За всички – и преди всичко за самия главен приватизатор – е пределно ясно, че КК ЛВ вече няма някогашния приватизационен потенциал и сексапил. Въпрос на сантимент е празната черупка да не бъде колкото се може по-скоро изоставена от него. (Театърът на прощаването и оставането по молба на КК ЛВ предстои да го гледаме.)

Но пък сантиментът е запазената марка – най-добре продаващата се марка – на главния приватизатор. Интересна зависимост и напрежение между първоначалното натрупване на капитала и настоящите изисквания за рентабилност.

По-нататъшните меандри (свински черва) на зависимостите ще проследим в „Прекрасна гледка 3”.

 

 

 

 

Разпоредба № 6 към „Етичен кодекс на редактора на КК ЛВ“

 

6) Анонимността преди всичко. В тази поредност: Анонимен № 1, Анонимен № 2 (за предпочитане е Анонимен № 1 и Анонимен № 2 да са един същ човек).

 

 

 

 

Писмо на Гео Милев до Ото Рюле

 

ДО ОТО РЮЛЕ∗

11 април 1925

Уважаеми господине,
Чрез един непознат за мене господин получих с благодарност Вашия скъп адрес и приятелски поздрав – от един също така непознат приятел, който, както ми съобщи, пазел добри спомени от мене, с когото обаче – от своя страна – не мога да си спомня да съм се срещал някога в живота си. Името Ото Рюле ми е познато от списание „Акцион“. Засега повече няма да пиша, бих искал да съм сигурен в упоменатата идентичност, преди да преминем към по-нататъшно писмено общуване.

С най-добър поздрав
Ваш Гео Милев

https://de.wikipedia.org/wiki/Otto_Rühle_(Politiker,_1874)

https://ru.wikipedia.org/wiki/Рюле,_Отто

Рубрика „Библиотека“ към проекта „П. П. Славейков, д-р К. Кръстев, Ст. Михайловски. Литература и социален опит“

 

http://www.slav.uni-sofia.bg/index.php/science-forums/1766-bibl-proek

 

 

 

Етичен кодекс на редактора на КК ЛВ (предварителни разпоредби)

 

Редакторът на Корпорация Катедра ЛВ е длъжен стриктно и под страх от провал на академичната й кариера и спиране на достъпа до всеки ресурс на Корпорацията да се придържа към следните категорически императиви (корпоративни закони):

1) Академичната кариера е крайната цел на редактора на КК ЛВ, оправдаваща всички средства. Литературата трябва да бъде използвана изцяло като средство с оглед на крайната цел дори когато редакторът има непреодолими илюзии относно литературните си способности.

2) Крайната цел на редактора на КК ЛВ трябва да се прикрива посредством занимания с литература чрез прокарването (пробутването) на идеята за изоморфност (съвпадение на интересите) на академия и литература. Редакторът трябва умело да използва този паралогизъм, без обаче да му се поддава.

3) Редакторът на КК ЛВ трябва да прилага към литературата всички особености на националния академичен риболов, както следва: желязно йерархично подчинение, подлизурство до степен на лизане, ако се изиска от висшестоящата; непрестанно плетене на мрежи от зависимости на академичния принцип „ти на мене, аз на тебе” (цитирания, рецензии, журита, награди, административно-бюрократични постове).

4) Редакторът на КК ЛВ се стреми към пълна интеграция в мрежата от академични зависимости, която максимално да минимализира възможността за взимане на самостоятелни решения, застрашаващи йерархичната структура на Корпорацията. Само пълната интеграция в плетеницата от зависимости гарантира на редактора академична кариера в платното за изпреварване (турбодокторат, турбохабилитация, мълниеносно издаване на нАучните и литературни, което е едно и също, трудове).

5) Корпоративният принцип, към който трябва да се придържа редакторът, е принципът на катедрената глутница, т.е. разкъсването и рязането без жал на всеки, нарушил катедрената омерта (мълчанието, пазещо вътрешната информация за провала на ЛВ, перфектно устройващ академичните кариери на редакторите).

(Извлечение от „Професионалният профил на редактора на КК ЛВ”)