Краят на басните или Мъдрият баснописец

by Владимир Сабоурин

 

Имало едно време един мъдър баснописец.

Той бил мъдър, ведър, забавен и надпоставен.

Един ден обаче, очевидно подведен от главния приватизатор гогата и безжалостния колач гагата, той написал басня за еднопосочната улица, забраняваща движението в насрещното платно, същевременно продължавайки да пише други мъдри, ведри, забавни и надпоставени басни до един човек.

Това разочаровало един човек, който убил всичките си приятели и започнал да разговаря с лешоядите.

Мъдрият баснописец написал тогава баснята за единия човек, който убил всичките си приятели в негово лице и започнал да разговаря с лешоядите.

Единият човек случайно я прочел и попитал мъдрия баснописец какво мисли за анонимните баснописци.

Мъдрият баснописец неочаквано престанал да говори с басни и изложил някои съображения за свещения характер на главния приватизатор и на всяка приватизация.

Макар да познавал добре литературата на 20-те, той смесил анархизма с 9-септемврийския преврат и решил да закупи фабрика навръх предвиденото от него събитие.

Единият човек, който убил всичките си приятели и започнал да разговаря с лешоядите, отново бил разочарован и призовал мъдрия баснописец все пак да изпълни служебните си задължения на играч на стъклени перли.

Мъдрият баснописец изпитал повик по завръщане към писането на басни, но единият човек, който убил всичките си приятели и започнал да разговаря с лешоядите, обявил края на басните.

Мъдрият баснописец тогава натъртил, че няма да изпълни служебните си задължения на играч на стъклени перли.

По същото време големият приватизатор гогата и безжалостния колач гагата хихикали в ъгъла.

Те знаели, че ще продължат да пишат всевъзможни басни, включително и анонимни.

Оставяйки на мъдрия баснописец чистата апаратна игра на стъклени перли по разчистване на терена за тях.

Успех, мъдри баснописецо, казал на сбогом един човек и отишъл на среща с приятели.

А на сутринта написал първата и последна басня за мъдрия баснописец и края на басните.