vs. archives

На Христина Василева, оперна певица

Имаме да водим битка в небето Но просто
Спираме на бензиностанция на идеалния път
По оста север юг изградена от богатите за богатите
Нов римски път в пейзаж от потемкински селца на жизнено
Важното ни лицемерие макар и на територията ни той не е наш
Ние самите никога няма да изградим нашата истинска ос изток запад
Спираме да заредим газ не сме богати ти репетираш в колата на път за работата
Ти в Метро в купето островче на блажените по пътя за необятните фризери
На правенето на пари от стоки които са само посредник на парите прим
По пътя на всяка плът не сме богати но обичаме музиката запътени
Към нея и сърцето на сърцата на приятелството ни Маринка е с нас
В пътя който води към смуглите прекрасни деца които ще наследят този
Свят който е на богатите но ще бъде наследен от децата обиждани сега
От белите и богатите нашите смугли момичета които ще наследят този свят
Без да има нужда да са женени за милионери феминистки нямащи нищо против
Расистки анонимни писма до жени такива са но те няма да наследят земята която
Сега са сграбчили и не пускат от страх и правилна интуиция че бъдещето не е на тях
Тяхно е настоящето на богатите които няма да наследят този свят на смуглите ни
момичета
Въпреки перфидните им теории медийните изявления за съпричастност с бедните
Те лъжат просто ги е страх за собственото им богатство което ще наследи друг
Още с наближаването на бензиностанцията дочуваме неясно откъде музика
Ухото ти на певица първо я разпознава като барокова единосъщна с раждането
На манифактурата и капитализма неумолимото добре темперирано пиано и гласове
От хор който идва от другаде за миг се ослушваме в почуда още нечуващи Ти отваряш
Вратата и преди да докоснеш с крак идеалната настилка ни залива музиката
Ти си шофьорът напълнете догоре казваш докато ние сме с отнесени глави още вътре
В колата и в потрес наблюдаваме как без грам тежест и напрежение пориш водната стена
На музиката на път за касата ключовете от колата леко се поклащат в ръката ти
Чембалото насича пространството в което се носиш за теб то е флуидът на Керубино
Изведнъж долавяме вече отчетливо хора това е процесия върволица от хора още
В мрака извън перфектно осветения правоъгълник под портика на бензиностанцията
Ти пазиш ключовете чуваме преди отново да ни залее неумолимостта на добре
Темперираната музика и светлина работникът вдига предния капак за да провери
Маслото откровението на серпентините на мотора процесията вече едвам се чува
На съседната колонка спира огромна стара американска кола окичена по сватбарски
От нея излизат безброй смугли деца младежи най-сетне бабата патриарх И казва
Каква е тази музика дъще