vs. archives

Бойко Пенчев заяви днес, на 19 юни 2016 г., в персоналния си блог „Хляб по водата“ следното: „Осъждам изпращането на анонимни писма до когото и да било.“

Приветстваме това изявление на член на Катедра „Българска литература“ (СУ), където са се получили анонимните писма, адресирани до Ани Илков и Сирма Данова.

Смятаме същевременно това изявление за ужасно закъсняло.

Очакваме от Бойко Пенчев, член на Катедра „Българска литература“ и декан на Факултета, в който се намира Катедрата, в която са получени анонимните писма, да излезе с официално съобщение до медиите със заявеното в персоналния му блог волеизявление.

Макар да направих всичко по силите си да поговоря с редакторите на Корпорация Катедра ЛВ (КК ЛВ) дълбоко в себе си подозирах, че за тях е от жизненоважно значение да мълчат.

За щастие не се оказах прав.

След близо едномесечно мълчание КК ЛВ проговори в лицето на Бойко Пенчев.

Благодаря на Б. Пенчев, че за разлика от останалите членове на КК ЛВ реши да използва автономно способността си за съждение и свободна реч.

Другите упорито предпазливо не го правят.

В поименния си отговор на коментара ми в персоналния му блог „Хляб по водата” Б. Пенчев на първо място радикално се усъмнява, че изобщо може да се говори за дебат около ЛВ.

Приема се.

Нека го наречем „разговор” между член на редколегията на КК ЛВ и случайно минаващ минувач през блога на Б. Пенчев.

Второто ключово твърдение на Б. Пенчев е, че той „създава литературни текстове като автономен творец”.

Приема се.

Познавам този автономен творец от „Стихосбирка” и „Слизане в Египет”. За последната дори съм писал рецензия.

Като за автономно литературно произведение и силна политическа позиция.

Нека тогава да поразсъждаваме за баснята на Б. Пенчев като литературен текст, създаден от автономен творец (на художествени текстове).

Нека да припомним на любезните читатели художественото произведение:

„Един човек застрелял, ритуално и условно, всичките си приятели. Нищо особено не се случило, освен това, че човекът сега трябвало да си говори с лешоядите, дошли за труповете.”

И тъй, без да се идентифицираме с героя на баснята, както разумно препоръчва Б. Пенчев, констатираме, че всички приятели са застреляни.

И че героят на баснята – без отново да се идентифицираме с него – трябва по необходимост да си говори с лешоядите, дошли за труповете.

Дотук добре. Но Кой е авторът на баснята, Който на свой ред говори?

Спада ли той към „всичките си приятели” на героя на баснята (без да се идентифицираме с него и без да идентифицираме автора на баснята с Б. Пенчев)?

Ако отговорът случайно е „да” (а при художествени произведения ветрилото от допускания трябва да се държи отворено), той мъртъв ли е? Спада ли към труповете, за които са дошли лешоядите?

Ако е мъртъв, Кой говори? И откъде?

За мен е чест да задавам тези простовати въпроси на Бойко Пенчев, когото уважавам като литературовед и автор на поетическите книги „Стихосбирка” и „Слизане в Египет”.

Ще се радвам да продължим заедно екзегезата на баснята му.

Е, ще се радвам да поговорим и за някои извънлитературни теми, на които той държеше през 90-те. Без никаква идентификация на лица, места и събития, разбира се.

Например (напълно извън екзегезата на художественото произведение и без никаква идентификация на лица, места и събития):

Има ли някаква зависимост между определени административно-бюрократични постове, заемани от редакторите на ЛВ, и тяхната позиция спрямо критиките, отправени към ЛВ в публичното пространство?

Но нека завършим все пак литературно-художествено:

(Мдам, litclub.bg не се отваря, явно не си е платил сметките)

Исках да цитирам стихотворението на Бойко Пенчев за гробището.

Имаме пробив в дебата около ЛВ, бил мълчалив до този момент от страна на ЛВ.

Бойко Пенчев, редактор на Корпорация Катедра ЛВ (КК ЛВ), макар и в дългогодишна хибернация, се обърна поименно към Владимир Сабоурин с обръщението „Г-н Сабоурин“.

Бях убеден, че упоритостта ми ще доведе до произвеждане на членоразделна поредица от звуци.

И се оказах прав, не е за вярване!

Ето! Говори Бойко Пенчев!

„Какъв дебат около ЛВ?
„Басня – короткий нравоучительный рассказ в стихах или прозе с четко сформулированной моралью, сатирический по направленности и имеющий иносказательный смысл“.
Г-н Сабоурин, не мога да ви попреча да се идентифицирате с героите в баснята, но защо държите да „поправяте“ историята ми? Нямам ли право да създавам литературни текстове като автономен творец, също като Вас?“

Невероятно, нали??!

Имаме членорезделно говорене от субекти, определени в баснята на г-н Пенчев като „трупове“!!!

Трупното мълчание на КК ЛВ се пропука!

Говорят мъртвите.

TO BE CONTINUED.