Отговор на Олга Николова

by Владимир Сабоурин

 

Г-жо Николова,

Благодаря за любезното Ви разяснение, което разсейва създалото се криворазбиране.

Нещата взеха наистина твърде личен обрат – въпреки мен, предполагам ще се съгласите.

Твърдя в прав текст, че те взеха такъв обрат поради странното мълчание на ЛВ, на което идеално пасва анонимното говерене на подателя на анонимното писмо до съпругата ми.

Спорът, в който говоря (за разлика от мълчащите в него) Е за литературата.

Но съм длъжен да защитя и честта на съпругата си, към което се надявам да проявите разбиране или поне снизхождение, въпреки нетърпеливото очакване на „развръзката“.

Не държа да ми симпатизирате, доколкото участвам в дебата около ЛВ с ясното съзнание, че съм в малцинство, да не кажа сам.

Нямам проблем с тази самота и не търся подкрепата Ви.

Имам противоположна на Вашата преценка за качествата на Силвия Чолева, но няма да Ви досаждам лично с нея.

Не съм от ничия групичка, дори, както правилно забелязвате, аз пребивавам по-скоро в ситуация на остракизъм, за което дори ми симпатизирате.

Приемам и Ви благодаря за човешката симпатия, която никога не бива да се подценява дори и във ФБ говоренето.

Любезно ще отклоня обаче основанието на тази симпатия.

Чувствам се напълно адекватен и непараноичен за разлика от Мълчащите и Подателите на анонимни писма.