Докато извънлитературните формалности около анонимката продължават своя ход, искам да откликна на адресирано до мен във ФБ желание за повече информация за съдържанието й. За жалост това не може да стане под формата на интегралното обнародване на документа, доколкото негова жертва е съпругата ми и само тя има правото да вземе това решение.
А тя категорично е взела решение да не публикуваме гнусното анонимно писмо.
При това положение имаме на разположение само възможностите на преразказа с елементи на разсъждение (рефериране) на съдържанието на пасквила. Надявам се, че това ще успокои донякъде духовете, безпокоящи се, че напълно възможно е изобщо да няма такова анонимно писмо, адресирано до съпругата ми. Де да беше така.
Налице е и друго, много по-солидно основание за приемане и имане на доверие, че за съжаление има такова анонимно писмо: аналогично – за да не кажем идентично като почерк на пощенския плик, провинциално-селяндурски стил на изразяване и гнусно съдържание – писмо е получил и другият човек, позволил си публично да реагира на пасквила на Й Е(а).
Този човек, чието свободно и решително поведение спрямо гнусотиите на Й Е(а) по необходимост изискваше да му се прати анонимно писмо, е Ани Илков.
Двамата души, които си позволиха публично да отвърнат на гнусния пасквил на Й Е(а) – Ани Илков и Владимир Сабоурин (по перфидно заобиколния път, страхливо атакуващ съпругата му Сирма Данова) – получиха подобаващи на недопустимото си поведение анонимни писма.
С други думи, усъмняващите се в реалното съществуване на анонимното писмо до съпругата ми, ще се наложи сега двойно да се усъмнят и в съществуването на аналогично-идентично анонимно писмо, адресирано до А. Илков.
Както Сирма Данова, така и Ани Илков са взели решение да не обнародват получените от тях анонимни писма.
Това е тяхно легитимно право на обругани жертви на подателката на анонимните писма.
Ние смятаме, че Тя е един и същ човек.
„Тя“ не означана, че не може да е мъж, а просто, че е путка човек, страхлив помияр с изразени расистки наклонности и неизкоренима провинциално-селяндурска фрустрация.
Но нека да се върнем към обявеното в началото на този текст продължение на преразказа с елементи на разсъждение, рефериращо съдържанието на анонимното писмо до моята съпруга.
Освен провинциално-селяндурските расистки попържни, подхванати от г-н Boris Rokanov („този цветнокож българин”) услужливо спрямо ЛВ и с необходимата политкокоректна предпазливост, която да му спести иначе неизбежното съдебно дело за обида на расова основа, анонимното писмо до съпругата ми съдържа интересни също така от съдебна гледна точка обиди, касаещи нейното добро име на български литературен историк.
В познатия ни вече от расистките обиди селяндурско-провинциален стил анонимното писмо твърди – и това е обида, подлежаща на съдебно преследване – че съпругата ми Сирма Данова НЕ е автор на собствените си научни текстове.
Чийто автор според Селяндурката съм аз, Владимир Сабоурин.
Тя, Селяндурката, разбира се грубо си противоречи, доколкото началните расистки обиди на практика изключват възможността аз, Владимир Сабоурин, да съм способен да съм автор на научните текстове на Сирма Данова, моята съпруга, доколкото по дифолт същества от животинското царство не пишат научни текстове.
Но нека не придиряме рационално за налудното Й говорене, доколкото то ще получи напълно рационален практически отговор в нормалния свят извън лудостта на анонимните пасквили, пуснати от Нея в циркулация в литературното пространство, което споделяме.
В този текст искам преди всичко изрично да изразя отношението и преценката си за научните текстове на българския литературен историк Сирма Данова, моя съпруга.
За мен като поет и участник в литературния живот е чест и рядък шанс да мога от първа ръка да се запознавам с научните изследвания на С. Данова, които непосредствено обогатяват познанията ми по история на българската литература, над която, признавам, не съм и не се очертава да залягам особено старателно, доколкото не възприемам себе си като български писател, а само по-скромно като писател с небългарски произход и идентичност, пишещ на български език.
По мое скромно мнение научната проза на Сирма Данова притежава неподлежащ на смесване с друг стил, който ми допада и който в най-добрите си постижения се доближава до един идеал за научен стил, познат ни от англосаксонския plane style.
Който стил аз лично, макар и да харесвам, не само че не владея, но дори се намирам в абсолютната противоположност спрямо него, съзнателно практикувайки както в научната си проза, така и в поезията си бароковите особености на любимите ми испано- и немскоезични образци.
Истината е обаче, че не ние – Сирма Данова и Владимир Сабоурин – ще трябва да доказваме, че не преписваме един от друг.
На Вас, Селяндурко (може и м. р.), ще Ви се наложи да доказвате, че не сте автор на анонимното писмо до съпругата ми.
И, by the way, грешите, че не сме щастлива двойка.
Лично аз смятам, че ние – Сирма Данова и Владимир Сабоурин – сме най-щастливата двойка в историята на българската литература.
Е, не я познавам толкова добре (БГ литературата), но съм щастлив със Сирма.
Проблемът с нещастната литературна двойка си е изцяло Ваш, селско Пощальонче.
vs. archives 