vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Трепетно очакване, умора и воля за край

 

Отговаряйки съвестно на въпроси относно ЛВ и анонимното писмо, забелязвам една интересна тенденция, която искам да споделя:

Наблюдавам желанието – трепетното очакване – за обнародване на анонимката и същевременното усъмняване в крайна сметка дали изобщо има такава.

Също така се наблюдава интересна умора сред някои очевидно ревностни наблюдатели на казуса ЛВ и анонимното писмо.

Набелязва се сякаш морно ведър повик:

Нека да дойдат зверовете на лятото и всичко да приключи.

Налага се да разочаровам обаче пряко замесените в престъпното деяние, свързано с изпращането на анонимното писмо до съпругата ми.

Това лято ще настъпи доста по-късно от желаното.

Ако е необходимо през септември, примерно.

 

 

 

 

Един хубав ден за една средностатистическа БГ расистка

 

След получаването на гнусната анонимка, изпълнена със селяндурски расистки попържни, в мен нахлуха скъпи спомени:

За един разговор със сърцето не е създател на жена ми винаги казва, в който тя с видимо клюкарско удоволствие на храмова проститутка ми снесе селяндурско расистко изказване за мен на високопоставен представител на академичния БГ елит.

Беше видимо подмокрена от удоволствието да преповтори селяндурските лафове на академичния мандарин.

Анонимното писмо, което вече е предмет на експертиза, също капе от тази селяндурска еротика.

Първо подмокрящ Я преразказ.

После подмокрено от селяндурската Й еротика анонимно писмо.

Пощальонката става все по-добра.

Не я подценявайте.

Рано или късно и вие ще станете негри за нея.

Докато не бъде спряна, тя ще твори.

Без лявата ръка да знае какво прави дясната.

Работим по въпроса, скъпа.

 

 

 

 

Ям от ръката ти

 

На жена ми

Ям от ръката ти понякога забравяш
Да ме храниш не съм нетърпелив добре дисциплиниран
От майка си никога нямал домашен любимец, който
Да ме научи на нетърпение чакам
Да протегнеш ръка и да ям
Да ям от ръката ти.

 

 

 

 

Бит и душевност на БГ расизма

 

Сърцето на сръбското на анонимното писмо, адресирано до съпругата ми, представлява поредица от расистки попържни.

От дете съм свикнал с това, няма с какво да ме учудите, Пощальонки.

Тъй като Вие ми изпратихте анонимно писмо, пълно със селяндурски расистки обиди, искам и аз да споделя нещо с Вас, публично:

Расизмът Ви е на провинциалисти и селяни.

Обичате и лижете задниците на западнярите като комплексирани провинциалисти и селяндури.

Мразите ориенталския човек в себе си.

Поради тази причина мразите и всичко, което Ви напомня за ориенталския човек във Вас: циганите, хората с различен цвят на кожата.

Ако случайно те идват от великата американска страна или от великия запад, им правите публични кавали и модри очи за пред хората, а в спарените Ви кухни ги псувате на „черни маймуни” (Пощальонката).

Успех, скъпи сънародници.

Успех, скъпи колеги, наричащи ме напълно политически коректно „този цветнокож българин“ (Boris Rokanov).

Успех, скъпи колеги, представители на БГ интелектуалния елит, мълчаливо солидаризиращи се с анонимния автор на селяндурски расистки попържни.

Аз също изцяло се солидаризирам с Вашия расизъм.

Обичам го като Ваш сънародник, БГ провинциалист и селяндур, скъпи Пощальонки.

С годините научих от Вас едно:

Когато нямате аргументи, ме псувате на негър.

Или мълчите, солидаризирайки се с тази, която ме псува на негър.

 

 

 

 

Точната формулировка на г-н Boris Rokanov

 

мдам, точната формулировка на г-н Boris Rokanov, вече предвидливо изтрита, е:

„този цветнокож българин“

изпусна се, човека, човещинка, но е документирано

същото казва и Пощальонката, малко по-селяндурски

също документирано с почерка Й

успех в белокожите Ви бг и лв начинания, г-н Rokanov

приятно горещо лято, госпожо

с уважение
Владимир Сабоурин

 

 

 

 

Мълчите, съучастници на анонимното писмо

 

Миглена Николчина мълчи, съучастник на анонимното писмо до съпруга на участник в дебата около ЛВ.

Александър Кьосев мълчи, съучастник на анонимното писмо до съпруга на участник в дебата около ЛВ.

Амелия Личева (гл. ред.) мълчи, съучастник на анонимното писмо до съпруга на участник в дебата около ЛВ.

Георги Господинов мълчи, съучастник на анонимното писмо до съпруга на участник в дебата около ЛВ.

Пламен Дойнов мълчи, съучастник на анонимното писмо до съпруга на участник в дебата около ЛВ.

Ани Бурова мълчи, съучастник на анонимното писмо до съпруга на участник в дебата около ЛВ.

Бойко Пенчев мълчи, съучастник на анонимното писмо до съпруга на участник в дебата около ЛВ.

Камелия Спасова мълчи, съучастник на анонимното писмо до съпруга на участник в дебата около ЛВ.

Мария Калинова мълчи, съучастник на анонимното писмо до съпруга на участник в дебата около ЛВ, изтрила ме от ФБ и вчера пак изпратила ми покана за приятелство, неясно защо.

Йордан Ефтимов мълчи, съучастник на анонимното писмо до съпруга на участник в дебата около ЛВ.

Говори Пощальонката: