Анонимката и дебатът около ЛВ

by Владимир Сабоурин

 

Изпращането на анонимно писмо, изпълнено с обиди, представляващи престъпно деяние, до съпругата на един от участниците в дебата около ЛВ, извежда случващото се отвъд всички тънки червени линии на допустимото в един публичен дебат.

Оттук насетне запазването на мълчание по публичния дебат около ЛВ започва да е равносилно на съгласие с формата на действие на подателя на анонимното писмо до съпругата на участик в дебата.

Негласно съгласие, че е редно съпругите на участниците в дебата да получават анонимни писма, изпълнени с обиди, представляващи преследвано от закона деяние.

Изразих публично твърдението си, че гнусното анонимно писмо до съпругата ми е с авторство, изхождащо от тесния семеен кръг на настоящ редактор на ЛВ.

Вече предприемам стъпки за доказването на това твърдение по съдебен път.

Междувременно въпрос на лично достойнство на визираните в твърдението ми е публично да го опровергаят.

Запазването на мълчание по този въпрос вече не може да се разглежда като чисто юридическа предпазна мярка.

Готов съм да отида на съд с автора на гнусното анонимно писмо до съпругата ми.

Успоредно със задвижването на необходимите процесуални действия ще настоявам публично да се вземе отношение от страна на редколегията на ЛВ по казуса с анонимното писмо до съпругата ми.

За всеки трябва да е очевидно, че получаването на анонимно писмо от съпруга на участник в дебата около ЛВ не може да бъде четено извън контекста на участието му в дебата.

Публичното мълчание по този въпрос е недвусмислена форма на открито съучастничество с автора на анонимното писмо.