vs. archives

Извършителят не е „Йордан Ефтимов“, както грубо се изразяваш, а сърцето не е създател на жена ми винаги казва.

Това е Пощальонката.

Другото са инсинуации точно от кухнята, в която препоръчваш да остане въпросът с ЛВ.

Ми остави го там тогава.

Публичното мълчание на редколегията на ЛВ по въпроса за анонимното писмо, получено от съпругата на участник в дебата около ЛВ, е недвусмислена форма на открито съучастничество с автора на анонимното писмо.

Изпращането на анонимно писмо, изпълнено с обиди, представляващи престъпно деяние, до съпругата на един от участниците в дебата около ЛВ, извежда случващото се отвъд всички тънки червени линии на допустимото в един публичен дебат.

Оттук насетне запазването на мълчание по публичния дебат около ЛВ започва да е равносилно на съгласие с формата на действие на подателя на анонимното писмо до съпругата на участик в дебата.

Негласно съгласие, че е редно съпругите на участниците в дебата да получават анонимни писма, изпълнени с обиди, представляващи преследвано от закона деяние.

Изразих публично твърдението си, че гнусното анонимно писмо до съпругата ми е с авторство, изхождащо от тесния семеен кръг на настоящ редактор на ЛВ.

Вече предприемам стъпки за доказването на това твърдение по съдебен път.

Междувременно въпрос на лично достойнство на визираните в твърдението ми е публично да го опровергаят.

Запазването на мълчание по този въпрос вече не може да се разглежда като чисто юридическа предпазна мярка.

Готов съм да отида на съд с автора на гнусното анонимно писмо до съпругата ми.

Успоредно със задвижването на необходимите процесуални действия ще настоявам публично да се вземе отношение от страна на редколегията на ЛВ по казуса с анонимното писмо до съпругата ми.

За всеки трябва да е очевидно, че получаването на анонимно писмо от съпруга на участник в дебата около ЛВ не може да бъде четено извън контекста на участието му в дебата.

Публичното мълчание по този въпрос е недвусмислена форма на открито съучастничество с автора на анонимното писмо.

На паметта на María Luisa Sabourín, нотариус

Пред мен на бюрото ми в тази прекрасна бистра сутрин лежат два ценни ръкописа:

1) Пликът на анонимното писмо до съпругата ми, с по мъжкарски четлив и напорист, но все пак Жена-Ми-Винаги-Казва-почерк;

2) Не по-малко ценни – с многозначителните си посвещения – екземпляри на Жена Ми Винаги Казва и Сърцето Не е Създател.

В ранния следобед първият – по-ценният все пак – ръкопис вече ще бъде на бюрото на адвоката ми.

Също все пак ценните с ръкописните си посвещения екземпляри на Жена Ми Винаги Казва и Сърцето Не е Създател също ще бъдат вече не мое, а специализирано четиво.

Преди да се разделя с екземплярите си, в пристъп на носталгия по един никога несъществувал поет и човек, искам да цитирам ръкописното посвещение:

„На Сирма
и Влади –
двойно приятелство
– нека завиждат!
Й
26.03.2012”.

Интересно, трогателно, нали?

Но ще се наложи да се разделя с този екземпляр.

Минаха 16 часа откакто публично заявих във ФБ и в блога си, че Сърцето Дето Не е Създател и Жена Ми Винаги Казва са Пощальонката, авторката на гнусно анонимно писмо до съпругата ми.

До този момент няма публично опровержение на твърдението ми.

До доказване на противното – чрез публично изявление на Пощальонката и балистична експертиза – твърдя в прав текст, че Пощальонката, известна също като Сърцето Дето Не е Създател и Жена Ми Винаги Казва, е авторка на гнусното анонимно писмо до съпругата ми.

За тези, които случайно не познават Сърцето Дето Не е Създател и Жена Ми Винаги Казва – което е на практика изключено с оглед на усилията Й да бъде познавана – пояснявам:

Й Е(а) Е автор на гнусното анонимно писмо до съпругата ми.

От този момент насетне Й Е(а) е Пощальонка лимонка в скута на редакционната колегия на ЛВ.

Докато няма публично опровержение, че Й Е(а) (НЕ) е Създател на гнусното анонимно писмо до съпругата ми, лимонката Пощальонка вече се взривява в скута на ЛВ.

В редколегията на ЛВ има скрита Пощальонка, авторка на гнусно анонимно писмо до участник в дебата около ЛВ.

Всички да запазят мълчание.

Лимонката Пощальонка отнася топките на ЛВ, дето ги нямат, as I speak.