vs. archives

След получаването на анонимно писмо, адресирано до жена ми и изпратено със сигурност от здравите сили в ЛВ, смятам, че дойде моментът да рекапитулирам направеното от мен досега.

Рекапитулирам, за да продължа напред с ясното съзнание, че ще става все по-мръсно. Ако „авторът” на анонимката е мислил, че това може да ме спре, сериозно се заблуждава. Тъкмо обратното.

Включването ми в дебата около „Литературен вестник” в крайна сметка се дължи на серийна грешка от страна на здравите сили в ЛВ и в реалния център на непряката власт, управляваща ЛВ отвън.

Ето грешките в реда на извършването им.

1) Пасквилът № 1 на Й Е(а) (интригантката на пълен щат, гл. ред. в сянка на ЛВ, вече и Пощальонка), насочен срещу Ани Илков.

2) Пасквилът № 2, който, ако се съди по стилистиката, също е получил последна редакция от вещата ръка на Пощальонката, в който А. Илков публично бива обявен за невменяем.

Този пасквил е преподписан от Амелия Личева, Пламен Дойнов, Ани Бурова, Камелия Спасова и Мария Калинова, доколкото излиза на бял свят с подписа „ЛВ”. В този момент лично за мен „Литературен вестник” престана да съществува, за да отстъпи място на корпорацията Катедра ЛВ.

3) Постът на Миглена Николчина във ФБ, изтрит от нея след отговора ми, призоваващ ме персонално да запазя мълчание. Как да го направя след подобен публично злепоставящ ме като автономна личност призив!??

Аз да не съм литературна асистентка, управлявана дистанционно??!

4) Прочитът на гнусна анонимка, адресирана до Ани Илков, вероятно от същата Пощальонка, от която днес жена ми получи честитка.

6) Успешните опити на човешкото лице на корпорацията във ФБ, Мария Калинова, да ме размотава, че ще има разговор по повдигнатите от мен в текста „Тези към ЛВ” въпроси. Тогава разбрах как работи Корпорацията Катедра ЛВ и научих, че под димките, пускани от МК във ФБ, подготвят изключването на Силвия Чолева.

7) Телефонните обаждания на Александър Кьосев, които после прераснаха в публичен разговор за сгрешеността на позицията ми в „Синия лъв” в присъствието на А. Илков, С. Чолева и Яна Букова.

Множко ми станаха призоваващите към мълчание, нямащи смелост да го направят публично!

8) Липсата на публичен отговор от страна на А. Кьосев на два мои текста, адресирани публично към него.

Мълчанието на А. Кьосев окончателно ме убеди, че нещо не е наред около ЛВ и то много, щом той предпочита също да запази мълчание.

9) Днес, анонимката от Пощальонката, адресирана до жена ми.

И тъй, нека да обобщя.

Академичната власт във и извън ЛВ направи неколкократни опити да ме убеди да мълча. След като видяха, че няма, директно ми казаха, че започват санкциите.

Грешен подход, колеги.

Властовите Ви жестове предизвикаха у мен точно обратния ефект.

Толкова ли сте заслепени от академичната воля за власт, за да не можете да допуснете, че има екзистенциални сюжети, в които властта предизвиква погнуса?

Е, попаднахте на такъв сюжет.

И сътворихте поредица от грешки в него.