vs. archives

Уважаеми проф. Кьосев,

В текст на стената на профила Ви във ФБ изказвате редица твърдения, които не отговарят на истината. Наричате това „едно обяснение“.

Налага се да дам друго обяснение.

Разговорът, който Вие наричате „личен“, категорично не бе такъв.

Той се проведе в присъствието на Ани Илков, Силвия Чолева и Яна Букова. „Аргументът“ Ви, който според мен си е чиста проба инсинуация, може и да е бил „личен“, но не бе казан в личен разговор.

Не говоря за „своя хуй“, както предполагате в слабо четене, че дори и гнусливо се гневите, а използвам идиома „за какъв хуй“. Пишката не е моя, уважаеми колега, а на родната Ви българска идиоматика.

Казаното от Вас не беше „частно“ – бе казано пред трима присъстващи български литератори на публично място, каквото е заведението Синият лъв.

Не знам за какъв хуй Ви беше нужно това, но бях длъжен да отговоря на публичната Ви инсинуация пред мои колеги литератори.

Не съм търсил Вашето говорене, в последно време по-скоро Вие търсeхте моето в наистина лични разговори по телефона, защо, не знам. От тези наистина лични телефонни разговори с Вас не смятам да „използвам“ нищо като „публичен факт“.

Другият разговор, протичащ в публичното пространство, не е академично мероприятие, ръководено от Вас, за да ми казвате в 1 л. мн. ч., че „прекратяваме говоренето“.

Аз ще преценя кога да го прекратя, проф. Кьосев.

И накрая: добре знаете и сте го заявявали както лично, така и публично, че аз не съм „разни хора“.

С уважение,
проф. Владимир Сабоурин