vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бий Чолева. Продължаваме нататък

 

След последната новина за предстоящото изключване на Силвия Чолева от ЛВ съм длъжен да заявя, че като несвой читател на „Литературен вестник” окончателно снемам персоналното си доверие в говоренето тук на редактора на ЛВ Мария Калинова.

В тази връзка съм длъжен да припомня, че Мария бе затворила (или както там се казва) ФБ-профила си и го реактивира очевидно единствено за да играе ролята на човешкото лице на арканума на редакционната колегия на ЛВ.

Маска яде човешко лице.

Отказвам вече да правя разликата между маската и лицето. Стига толкова!

Гонете Чолева и да започваме начисто.

Моля всеки, който подкрепя каузата, която отстояваме като различима група хора с лица и подписи, да помисли и предложи как да продължим нататък.

ЛВ е мозъчно етично мъртъв.

Да живее бъдещият „Литературен вестник”, както и да се казва той!

 

 

 

Реклама

Разговор – да! Изгонване на Чолева – да!

 

С този текст реагирам на лично съобщение от редактора на „Литературен вестник” Силвия Чолева, която ме уведомява, че в редакционната колегия на ЛВ не просто има консенсус да не й се предоставя възможност да прави броеве, но и директно се подготвя изключването й от вестника.

Знам, че властта като арканум предполага изцяло различно – противоположно – интериорно и публично говорене. Редакционната колегия на ЛВ така ли работи?

Властта Ви арканум ли е?

Мария, защо във ФБ заяви преди малко „Може да се видим и да говорим в тази връзка.”? За какво, ако ЛВ смята да изгони Силвия Чолева, която е последният гарант на нейерархичния „Литературен вестник“ и спирачка за академично-властовото Ви самозабравяне?

Не усещаш ли, че това означава да ме лъжеш в очите? Бъди сигурна ти, подвеждаща ме за някакви разговори, чаепития и прочее, и арканумът, който представляваш като човешкото му лице във ФБ, че аз, Владимир Сабоурин, няма да оставя нещата така.

Жалко, Мария.

Арканумът не си струва това.

 

 

 

Виж кой говори 2

 

Здравей Мария,
това е наистина друго нещо. Не беше нужно да подменяш поста си, на който отговорих, беше забавен:)

Благодаря за артикулирания отговор на моя отговор на алгебричния ти пост, който при цялата ми симпатия към кръга пи, беше неуместен в разговора, който тепърва предстои да проведем.

И то не във ФБ, а във формат, оторизиран да взима решения за промяна в редакционната колегия на ЛВ.

Ако се окаже, че имаш/имате време за подобен разговор на друго място и в друг формат, ще означава, че си/сте намерила/намерили време да помислиш/помислите за ЛВ отвъд неотложните си академични ангажименти. Аз не бързам.

И също имам такива ангажименти.

Междувременно ще очаквам публичното обявяване в ЛВ на времето, мястото и участниците в срещата.

По стечение на обстоятелствата нямам никакви съпротиви „срещу теорията и аналитичните дискурси” (вж. библиографията на научните ми текстове). Не съм „употребАвал садистично”:) психоаналитичния жаргон, адресатът е друг, обърни се пряко към него.

Мисля, че инерционно допускаш грешка да виждаш говоренето ми като субверсивно – не е. Помисли пак.

Говоренето ми цели конструктивни промени в редакционната колегия на ЛВ.

Ако това е субверсивно, здраве му кажи.

В момента, в който посочите дата и място за срещата, в която да се обсъди промяната в редакционната колегия на ЛВ, разминаването на ЛВ и ФБ ще е факт.

Очаквам този факт.

Не преподавам академично писане, адресатът е друг, обърни се лично и поименно към него.

Но тъй като това се повтаря – повторенията, знаеш, са психоаналитично значими – нека го кажа: не съм говорител на неназования човек, към който през мен се обръщаш.

Отдавна съм напуснал самопричинената непълнолетност, която непредпазливо ми вменяваш с повторението си. По тази тема имаш много за губене, по-внимателно.

Ето, чуй какво казвам:

определете среща, в която да обсъдим промените в редакционната колегия на „Литературен вестник”.

 

 

 

Алгебрични и реални неравенства. Ad Мария Калинова

 

Благодаря за коментара, който нарушава йерархично наложената Ви от инстанция извън „Литературен вестник“ забрана да ми отговаряте.

Смятам това за съществен напредък в автономността, към която сте задължена да се придържате като редактор на ЛВ.

Автономната употреба на способността за съждение и свободен изказ може да е начало на сериозен разговор по повдигнатите от мен мъпроси.

Същевременно неравенството, което представяте като отговор на текста ми – ЛВ=СУ=НБУ=БАН=ВТУ=25 < ЛВ=ФБ – категорично не ме удовлетворява. Забелязва се, че е мислено корпоративно, но на дискурсивно артикулиран текст не се отговаря с абревиатури и неравенства.

Очаквам от Вас членоразделно говорене отвъд алгебричното неравенство, с което лапидарно коментирате тезите ми.

С уважение,
Владимир Сабоурин

 

 

 

%d блогъра харесват това: