vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte
30.05.2016

Ивайло Иванов, поет (1972-2016)

 

Трети пореден ден без зъболекарски конец
Колгейт Тотал в провинцията малък апокалипсис
Идващ в 6 вечерта разглезени студенти очакващи
Петзвезден комфорт срещу мизерната ми заплата
На професор съсипан съм в този край на деня под
Жегата на лозята на крадеца на праскови и научавам
Сега от фебе че ти си умрял какво за бога става благодаря ти
Че живееше в оскъдица на зъби в усмивката ти на мишкин
Благодаря ти че се хранеше от подаяния на колеги от София
Дошли в троянската ти пустош на поклонение интервю благодаря
Че беше отшелник неуморно се упражняваше на гладен стомах
В добродетелите на изкушенията на св. антоний в този град
Встрани от хоризонталата София Варна във вертикалата
На тихото безумие и халюцинации на винаги гладния дух
Благодаря ти че не се продаде за софийско жителство за децата
И образованието им в Код Априлов за Културата благодаря че пишеше
Нечетивни за мен книги пълни с рими на гениален даскал поет
Прости ми че имам работно място не ме хранят приятели прости ми
Застраховката живот скъпия зъболекар неработещ със здравната каса
Прости ми радостта на сития след усилен работен ден радостта от детето
Прости ми че не се оставих да ме съсипят спрях медикаментите и се ожених
Прости ми братко че не бях до теб в агонията ти както не бях до сестра си
Мария В. простете ми за бога простете ми сестро братко които сте във висините

 

 

 

 

 

30.05.2016

Мостът над София IVAYLO REMIX

 

На паметта на Мария Вирхов

 

Живота губи своя вкус
за вечеря люти чушки
на котлон с гол реотан
мъртвите разчистват терена
за живите но са по-големи.

Аз не сънувам
облегнат на леко открехнатото крило
на трикрил гардероб наблюдавам в полумрака
леглото пред себе си и се събуждам

Голото дете с отрязана опашка
говореше и каза
на поповата лъжичка

Градът е плоска карта
Разгръщам книжката
с надигащите се картинки
Мостът сива ивица
сложена на кръст с канала
Нямам време да отгърна
на следващата страница
Дъгата на моста под който тече
реката на живота ми.

 

 

 

 

30.05.2016

Прессъобщение 2

 

Очаквайте в близките часове и дни сензационни разкрития, всъщност изцяло достоверни и потвърдени новини за интимния живот на несвоите читатели на ЛВ. С други думи, лайнометът е пуснат.

Препоръчва се да запазите мълчание по отношение на несвоите. Всичко казано от вас може да бъде използвано за обогатяване на течащите вече сензационни новини.

Към своите: внимавайте какво (пре)подписвате и кой е авторът на последната редакция. И какво не подписвате.

Имената Ви стоят отзад на ЛВ и могат да бъдат свързани с текстовете на първа страница.

Към несвоите: Не мога да повярвам, че галванизирахме ЛВ.

С намаляващо подлежащо на удържане уважение Ваш несвой читател.

 

 

 

 

30.05.2016

In Memoriam Ивайло Иванов (1972-2016)

 

Ивайло Иванов „Малкият Йов“

73-та, август, плажа
на Златни пясъци – и аз, едно хлапе
на шест години, а нозете вече
от нерви го сърбят – и стърже то
с черупчица от мида свойте глезени,
досущ като един невръстен, малък Йов,
който със чирепче изстъргвал е проказата
от своите нозе – и в този миг
тайфа от малчугани покрай мен
минава и, съзряла ме, се смее
със гърлен смях, единствено присъщ
на детската жестокост – и отронвам
една сълза от миглите си аз,
и капва тя във мидата подобно бисерче.
И цялото море, и плаж, и свят
оглеждат се във нея – ей с такова
безценно бисерче аз съм запомнил своето
първо море и знам, че и каквито
вълни да ме люлеят след това
в „морето на живота”, вечно аз
към своя бряг ще плувам несмутим
във лодка от черупката на мида…
А накрая
със него ще платя, наместо с драхма,
и на Харон – дано пък неговата ладия
ме отнесе действително на бряг
от златен пясък – не където няма
проказа, а където зарад нея
не ще понечи никой да ти се присмее!…