vs. archives

Миглена,

Или както любезно се обръщаш към мен: Miglena Nikolchina – благодаря за коментара ти към текста ми „Извинение дадено! Извинение прието! Все още не”, коментиращ определянето на Ани Илков за невменяем от ЛВ, каквото и да означава това ЛВ след текста на Йордан Ефтимов („Спекула с младите”) и текстът на ЛВ (без заглавие: „ЛВ се извинява…”).

Коментарът ти напомня важни неща, свързани с дългото време: „минали са 22 години, откакто Ани не е редактор в този вестник”. Позоваваш се на дългото време, за да обърнеш внимание, че ЛВ от дълго време „същестувва (sic) благодарение на други хора”.

В текстовете си „Спекулата на един някогашен млад или Лоши ли са основанията на скандала” и „Извинение дадено! Извинение прието! Все още не” коментирах именно поведението на тези „други хора”. Някои от тях са в ЛВ благодарение на Ани Илков, някои – благодарение на теб.

Твърдя в прав текст, че ЛВ съществува благодарение на тези други хора като всичко друго – „Университетски глас”, стенвестник на Катедра „Теория на литературата” (СУ), литературно приложение на Департамент „Нова българистика” (НБУ) – но не и като в. „Литературен вестник”, в който ти ме покани да сътруднича през есента на 1994 г. като негов главен редактор тогава.

Отбелязваш също така в многозначителни скоби, успоредяващи твоето отсъствие от ЛВ с това на Ани Илков: „и [са минали] 18, откакто аз не съм там”. Доколкото съм могъл да наблюдавам процесите в това дълго време, което визираш, твоето отсъствие от ЛВ не е от същия порядък като отсъствието на Ани Илков.

Не съм чул редактор, въведен от теб в ЛВ, да се обърне към теб 18 години по-късно с текст, подобен на текста на Йордан Ефтимов „Спекула с младите”, с който той гънещо се обръща към Ани Илков. (Може би ти ще сметнеш, че аз се обръщам към теб в момента с подобен текст, но аз не съм редактор на ЛВ, въведен от теб в ЛВ, и не спадам към „другите хора”. Странно, че дойде време да се гордея с това.)

„Ха малко да замълчим”, казваш като заключение на ентимемата си.

Поздравяваш ме и ми пускаш Вагнер.

Това – да помълча, потънал в слушането на Вагнер – не ме касае, защото не е от порядъка на дискурсната етика, в която участвам в този дебат за ЛВ.

Благодаря все пак за популяризирането на мое литературно произведение, което също не е от порядъка на дискурсната етика на протичащия дебат, доколкото е литературно произведение – поемата ми „Йожени или Новата асамблея „Знаме на мира” (Педагогическа поема)”.

„Всъщност още по-грубо е, отколкото го поменх (sic)” е комплимент за мен в отровното блато на политическата коректност, в което Ани Илков е естествено и дори нормално, нормализирано иронично да бъде обявяван за невменяем.

Може би шерването на поемата ми в този контекст иде да е част от аргументацията ти в дебата около ЛВ.

За мен не е. Имам друг спомен: донос на доц. от ВТУ до ВАК, позоваващ се на поемата ми като аргумент в академична процедура.

Поздрав и успех (без музика),

Владимир

„ЛВ се извинява на своите читатели за инцидента, довел до изтичането на текста „Към защитниците на крепостта”, предназначен очевидно за друг вид издание, но озовал се в предишния брой на вестника. ЛВ се извинява и на своя автор и някогашен редактор Ани Илков за това, че публикувайки текста му, е допринесъл той сам да си нанесе трудно поправими морални и чисто езикови поражения.”

Извинение дадено! Извинение прието! Все още не:

Уважаеми ЛВ,

Като Ваш читател приемам, че извинението Ви е адресирано и до мен, но аз не приемам извинението Ви.

За какво ми се извинявате точно? Наричате го „инцидент”. Възразявам на подобна квалификация по отношение на текст, публикуван от редактор на „Литературен вестник”, оторизиран от редакционния формат на вестника да взима автономно решение какво да публикува в броя си.

Или този неприкосновен статут на ЛВ, отличавал го през годините от всичко друго на пазара на формиране на смисъл, е суспендиран?

Нима въвеждате извънредно положение?

Кой, ако е така, е суверенът, взимащ решение за него? Кои сте Вие, суверенните, узурпиращи правото да се обръщате с извинение към „своите читатели” очевидно от някакъв „свой” ЛВ?

Текстът Ви не е подписан. Ако допуснем, че водещият редактор на броя Ани Бурова е автор на неподписания текст, има ли тя правото да изразява колективния суверен на редакцията на ЛВ? Като читател на ЛВ, скромното ми мнение е, че статутът на колективна суверенност не дава право на нито един редактор, взет поотделно, да се обръща към читателите на ЛВ като към „свои”.

Вие говорите за „изтичане на текст”. Текстове изтичат обикновено от информационни цитадели на властта от рода на секретни служби, военни министерства, външни министерства, корпорации.

Вие, които и да сте, безименни и неподписали се, криещи се зад някакъв „Ваш” ЛВ и някакви „свои” читатели, така ли се изживявате? Ако сте това, което имплицира стилистиката Ви с „изтичането”, аз лично бих приветствал всеки лийк.

Твърдите, че „изтеклият” текст на Ани Илков е „за друг вид издание”. Вие чели ли сте броеве на ЛВ от преди 2001-а година? Или за Вас ЛВ започва с идването на Симеон ІІ, разграждането на политическата сфера, деполитизацията и политическата коректност, обслужваща мутрите?

Вие се извинявате и на Ани Илков, чийто текст от 11 май 2016 г. по нищо не се отличава от неговите текстове през 90-те, които очевидно са „изтекли” масово без Ваше знание и суверенно дозволение. Имате ли памет за тези текстове на Ани Илков от 90-те?

Имате ли право да се изказвате за настоящия му текст очевидно без тази памет?

Извинявате се на Ани Илков, че Вие – „вашия” ЛВ и „своите“ му читатели – сте публикували текста му. Не сте го публикували Вие, а Силвия Чолева, съответно нямате право да се извинявате от нейно име.

Смятате, че сте допринесли нещо за моралния и езиков облик на Ани Илков.

Надценявате се. Силно.

Вие ще кажете, че не разбирам тънката Ви ирония. Не, не я разбирам.

Как искате като читател на ЛВ да улавям тънките Ви иронии, когато на практика, извинявайки се иронично може би на Ани Илков, всъщност го третирате като невменяемо лице, което не контролира суверенното си право да отговаря за текстовете си?

Вие, ирониците, отговаряте с извинението си за един невменяем Ани Илков!

Все още нямате право да правите това с авторите на ЛВ.

Пък било то и от името на „своите” читатели.

Все още не.

С уважение Ваш,

Владимир Сабоурин