vs. archives

Сглобка от пейзажа на гостната и нищо друго
старата пишеща машина остава незабележима.
Милосърдна патина от прах я награждава
с отличията на меланхолията и забравата.
Машината войнствена и стоическа
да можеше
колко неща би казала
относно например космоса и мравката.
Ала немее, притихнала
като заспала люлеейки
в бебешка люлка вълшебни приказки
любовни писма никога ненаписани
и даже от някаква философия трошичка.
В случай че се пробуди
под равния повей на умиращия следобед
бих й подшушнал, отсъстваща любима, да ти каже
че старата ми болка е като линията на хоризонта.

Когато умра,
когато сърцето ми стане на птица
оттатък едно море без сънища,
ще дойде луната насред полето открито
да ми надене кръстчето на скръбта си.
Когато заспя,
щом като хризантема се окръгли сърцето ми,
ще дойдат щурците под небето измито
със своята изнурена струнна музика.
Когато замлъкна,
на старата болка спусна котвата
в лазурния залив, изпиващ душата,
ще дойдат лястовиците на лятото
може би със своето на добър час.
Когато забравя,
щом кръвта измори се да бие,
през един октомври тъмновиолетов,
ще дойде вятърът следобеден
с песен, която вече няма да ме разбуди.
Когато си тръгна,
когато очите ти кажат
прозирното сбогом, безболезнено вече,
от друго небе, ясно и сияйно,
ще те погледна с новия си поглед.