vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Метаморфози Х. Керасти

 

… нещо, което стои между смърт и прокуда.
А за възмездие що пò подхожда от метаморфоза?

 

 

 

Симеон в Бояна (Fr. 122 W)

 

Нищо ненадейно не е вече неоспоримо нищо
достойно нищо за дивене откакто Зевс на Олимпийците бащата
от пладнето направи нощ като сиянието на светлината
на слънцето съкри и блед захлас налегна хората
от този час възможно всичко стана достойно за доверие
сред човеците в почуда не изпада вече никой
щом види сухоземни твари с делфини да разменят паша
в морето и ревящите вълни са по-желани за родените
на суша за обитателите морски обраслите с дървета планини

 

 

 

Хайнер Мюлер „Разораният Орфей“ (2)

 

Орфей певецът бе човек който не можеше да чака. След като изгуби жена си поради прекалено скорошно съвокупяване след раждане или поради забранено поглеждане при възхождането от подземното царство след нейното освобождаване от смъртта чрез неговото пеене така, че тя се върна в праха преди да бе отново в плът, той изобрети сношението с момчетата, което спестява лехуството и е по-близо до смъртта от любовта към жените. Пренебрегнатите го погнаха: с оръжията на телата си клони камъни. Ала песента щади певеца: възпятото от него не можеше одраска кожата му. Селяни, стреснати от глъчта на лова, избягаха от плуговете си, за които нямало място в неговата песен. Тъй мястото му стана под плуговете.

 

 

 

 

 

Рибата

 

сетих рибата
изплуваща от бездните
боящи се от себе си

миришеше на риба
бялото месо
където зъби в празното захапваха
началото
на дясната гърда

отметналите клепки бледи устни
утробна влага хапеща
езика

опашката
която се изплъзва