vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte
20.02.2016

Метаморфози Х. Керасти

 

… нещо, което стои между смърт и прокуда.
А за възмездие що пò подхожда от метаморфоза?

 

 

 

20.02.2016

Симеон в Бояна (Fr. 122 W)

 

Нищо ненадейно не е вече неоспоримо нищо
достойно нищо за дивене откакто Зевс на Олимпийците бащата
от пладнето направи нощ като сиянието на светлината
на слънцето съкри и блед захлас налегна хората
от този час възможно всичко стана достойно за доверие
сред човеците в почуда не изпада вече никой
щом види сухоземни твари с делфини да разменят паша
в морето и ревящите вълни са по-желани за родените
на суша за обитателите морски обраслите с дървета планини

 

 

 

20.02.2016

Хайнер Мюлер „Разораният Орфей“ (2)

 

Орфей певецът бе човек който не можеше да чака. След като изгуби жена си поради прекалено скорошно съвокупяване след раждане или поради забранено поглеждане при възхождането от подземното царство след нейното освобождаване от смъртта чрез неговото пеене така, че тя се върна в праха преди да бе отново в плът, той изобрети сношението с момчетата, което спестява лехуството и е по-близо до смъртта от любовта към жените. Пренебрегнатите го погнаха: с оръжията на телата си клони камъни. Ала песента щади певеца: възпятото от него не можеше одраска кожата му. Селяни, стреснати от глъчта на лова, избягаха от плуговете си, за които нямало място в неговата песен. Тъй мястото му стана под плуговете.

 

 

 

 

 

20.02.2016

Рибата

 

сетих рибата
изплуваща от бездните
боящи се от себе си

миришеше на риба
бялото месо
където зъби в празното захапваха
началото
на дясната гърда

отметналите клепки бледи устни
утробна влага хапеща
езика

опашката
която се изплъзва