…
… ние ще …
…
… не
…
…
…
…
… с челюстите …
…
… щит…
… същия …
… след като той … делото …
… ала нивга цел не е …
… вътре във … врагове …
… свистенето на копия …
…
… думи повече не …
… защото на онези, които нищо не знаят …
…
Чуй молбите ми, о господарю Хефест, и в битката ме милостиво
придружавай, дари ме с онова, с което можеш само ти да одаряваш.

Не ме е грижа за несметните богатства на Гигес
и до днес не съм изпитвал завист, дори не се възхищавам
на делата на боговете и не ламтя за господство.
Всичко това си остава изцяло извън полезрението ми.
… сина на оцапания с кръв бог на войната.
…
…
…
… защото изневиделица
…
… на жените
…
… на Арес
…
На щита ми се радва сега някой тракиец. Захвърлих го в храста
непокътнат си беше и не се разделих с удоволствие с него.
Себе си спасих. За щита какво ме е грижа? Станалото
станало. По-късно друг ще намеря съвсем не по-лош.
Многобройни не са опнатите лъкове и само някои
мятат стрели, щом Арес за битка ни сбира
в равнината. Ала мечовете ще свършат тъжното си дело.
Защото от тази битка разбират добре
господарите от Евбея, знаменитите с копията си.