Вече нямаме прошки
не ни съдете строго
той паднал от колелото
наранил се кървял
ключицата била изместена
с четири сантиметра припаднал
толкова съм стерилна
не се чувствам
нямам нужда от никого
имам си вещите
някога майка ми
била заразена с нас
детето е забравено от сутринта
лудата играе в парка
да си взимаш тази болка обратно
не става дума за меланхолия
или пък тъжене
това ми е мястото за умиране
не го пипай
нещата отстрани биха били ужасни
виждам всичко крия го
ти си страшна планета избодено яйце
улей по който се стича кръв
болнична мозайка на която се откривам
Зла зла зла вечер
Егото ми е машина за убиване
Докато лежа на паважа
съм щастлива че някой
ме мрази повече
Малко рибенце съм
създадено да
те прави щастлив
знам ти тайните
лежа в подножието
виждам кой седи
в ствола на дървото
дете с обърнат гръб
полазено от мравки
Не ми даваш
Да се задоволя на
Твоя крак
Нуждата е
По-голяма
От човека
Мъж с изкривен
в ръката пенис
се бори за щастието си
безуспешно
Тя няма да се върне
Метална стълба
с две много дебели тръби
ни дели аз съм долу ти горе
Не ми каза как е починал баща ти
как е умряла майка ти
Толкова е банално да си мъртъв
Океанът се разцепва
приютява сетива
Застинали сме
Аз други хора
птици и животни
Чакаме
Светът да започне
отначало
vs. archives 