маматати

by Владимир Сабоурин

 

За първи път надничам толкова дълбоко
В човешко тяло откакто четиригодишен
С разчекната уста наблюдавах как ми вадят
Сливиците трудно представимата дължина
На инструментите които влизаха в мен ме наведе
На мисълта за дълбините на човешкото не станах лекар
Макар и доктор в някакъв средновековен античен смисъл
Бълбукащата яма под мисленето словото справедливостта ме
Изпълва с ужас дори сексът не стига толкова дълбоко

Сега ти отмяташ глава
Разчекваш уста в смях безсмъртна във вярата
В единия бог на милосърдието и справедливостта

Пред лицето на единия бог
На милосърдието и справедливостта
Ти отмяташ глава разчекваш уста безсмъртна в смях.