Един Камбуров – два прочита (на явлението Георги Господинов)

 

1) „Първолични носталгии. „Възвишение” от Милен Русков и „Физика на тъгата” от Георги Господинов“:

„Май малко място остана за «Физика на тъгата» на Георги Господинов, но това не е роман, дето да му трябва критика, че да се случи.“
Ню Йорк

в. „Култура“ – Брой 35 (2697), 19 октомври 2012

 

2) „Тъгите ни в неволи: Физика на тъгата от Георги Господинов“:

„повторното ми четене на “Физика на тъгата” във връзка със световния успех на романа.“
[Без място, предполага се Дъблин]

в. „Култура“ – Брой 45 (2837), 25 декември 2015

 

ПП. Какво се е променило между двата прочита, освен триумфиращата медиално-пазарна оттатъшност на явлението Георги Господинов? Но той започна да се превръща в това още в края на 90-те, нима Камбуров чак сега забелязва това – „във връзка със световния успех“?

В едно Камбуров е напълно прав и пределно експлицитен: на Георги Господинов (отдавна вече) не му трябва критика, за да се случва.

Случва се изцяло и без остатък в медиално-пазарното.

Но нима за препотвърждаването на това са необходими 4 вестникарски страници литературна критика?

Или може би това (вече) не е литературна критика, каквато на Господинов (отдавна вече) не му трябва, както Камбуров добре знаеше още през 2012-та?

Но защо тогава Камбуров прави това?