Кирил Василев „Какво тогава?“ (17.12.15)

 

 

Нищо
нищо съществено

не можем да не мислим
за нищото след нищото

нито да забравим детството
когато побеждавахме света
с няколко думи

изгубихме Бог
решихме че светът е абсурден нечовешки
героично се бунтувахме срещу това
но ето че вселената днес
изглежда човешка
твърде човешка
безпомощна и смъртна като нас

ако Хераклит беше наш съвременник
щеше да каже
човекът живее смъртта на вселената

време е
да се учим на състрадание към слънцето
съзвездията черните дупки