Златомир Златанов „Почит към Езра Паунд“
Той размени обичайния опит
срещу своя фантазмен проект,
под хоров критически ропот
търсещ идиолект.
Волно ловуваше из различни
острови и гори.
Изкуството в несебични
видения му се разкри.
И потръгна модерната класика
на Twenty Century Views
от йероглифната свастика
на неговите кантоси и хайку.
Векът неприветливо се изниза
под това старорежимно небе.
Поетът се обяви за фашизма,
защото мразеше да е еврей.
Пионерът на новите форми
си навлече лош късмет
и затворническа униформа
в болница „Света Елизабет“.
Заблуден по лоши идеи
и пилеещ своя талант,
с пилигримските си трофеи
се раздели Езра Паунд.
Европа на бившите комунисти
и другата Европа на нощта
нейсния си произход чистят
в ложето на безбрачен баща.
Не едно измамени поколения,
линеещи без протест,
в атрофически преображения
израждат се днес.
И кой е сега постмодерен,
мерникът сочи мизерен отстрел.
По-конвертируем, по-трансферен –
от експортната ферма на Оруел.
Поглъща циклопската челюст
поредния Одисеев другар.
Отказан ни бе изход и телос.
Светът е древен кошмар.
А се виждахме облечени в слава.
Wrong from the start.
Така свършва всяка пред-става.
Така свършва всеки бард.