vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Асансьорът

 

Времето е бавно две минути с асансьора до апартамента на родителите на Теди двадесет години в провинцията разтягането на предпазната решетка на асансьора сгъването на скърцащата хармоника омазнена излъскана от досега на машинални ръце от разсеяни допири на дрехи от плъзгащи се нагоре очакващи сведени надолу оставили нещо зад себе си погледи времето на пътуването с асансьора попива в тъмното дърво на ламперията в патинираните пръчки на предпазната решетка в съня асансьорът излиза през плочата на покрива през гредореда през керемидите изведнъж ярко червени на фона на синьото небе сега разбирам функцията призрачната крехкост на дървената хармоника на предпазната решетка Теди посяга към врата си към връвчицата с ключа и монетката яркостта на керемиденочервеното и дървеснокехлибареното във внезапността на синьото бавно бавно не ми се събужда макар че това е кошмар кошмарът с асансьора сладкомъчителната тегавост на пробуждането независимо дали трае две минути или двайсет години тегавостта на времето когато администраторът сюпервайзърът се е логнал аут или влязъл в хибернация от която се излиза само с рестартиране раздаването на червени капути в общежитието преди изборите на прага на апартамента на родителите на Теди тегавост вискозност праисторическото насекомо в капката смола ключът и стотинката подрънкват на връвчицата докато Теди улови едно от двете стотинката за асансьора ключът за входната врата вече не дрънчи ключът е отделен от монетката вкаран в ключалката монетката остава за лодкаря на черната река подрънкване на дзен-будистки дрънкулки прещракване като от изтегляне на затвор на огнестрелно оръжие шумовете на прага шумовете на достъпа за тези две минути на пътуването с асансьора имам време да си спомня за психическото заболяване на Теди за черното слънце на безкрайните провинциални лета баща му отдавна беше починал но той отиваше при него когато години по-късно случайно го срещнах в София на жълтите павета тя ги нарече златни веднага се поправи нямаше видими признаци на лудост както нямат видими признаци провинциалните лета докато бавността на времето не съвпадне с някое видимо слънчево затъмнение

 

 

 

 

 

Реклами

Водна кула ІІІ

За първи път минавам
Толкова близо до теб
В далечината в ореол от мараня
Комините на топлоелектроцентрала

Райнер Вернер Фасбиндер „Едва сега…“

 

Коси, аз милвам ги обичам
Косите всичко на света
Кълна се, че не е лъжа
Сега, под палатката на звездите

Аз бях така жесток по-рано, винаги
Едва сега до мен се процеди
Тъй мъничък проблясък
От озарение Врата на живота

Морето вятърът
На всички блаженства вълните
Когато сме заедно в радост
Е истина и няма лъжовност.