vs. archives

21 април 1985 г. – резиденция „Лозенец”

Тук почти всички другари, които започнаха, казаха нещо за това какво са помогнали на юбиляра, за да стигне той до днешното чествуване. Може би и аз да започна с това…? Защо и аз да не кажа нещо?

След Априлския пленум на Централния комитет (1956 г.) стана нещо като взрив и в партията, и във всички сектори на нашата работа. И всичко под знака на априлската линия. По едно време ние се смутихме: какво става? Това, което не сме мислили, то излезе на повърхността.

Така беше и в областта на младите поети, писатели журналисти, художници и пр., и пр. И имаше голяма опасност ние да изостанем. Те отидоха напред, тръгнаха по нови пътища, които ние даже не сме сънували. Какво да правим? Ясно е: или трябва да дадем ход на всичко това, или, в края на краищата, ние да си отиваме.

И аз по отношение на младите поети и писатели приложих една такава тактика: тези, които бяха най-талантливи по моя оценка тогава, аз ги събрах – писатели, художници, артисти (артистки нямаше). От тях само един измени. И в Боровец сме се срещали и т.н., и т.н.

Това не беше продиктувано от желание аз да им помогна, а да ги задържа. (Весело оживление.) Защото иначе ще се удари по престижа на тия, които начертаха априлската линия.

Ето, виждате каква тактика съм приложил тогава. Така че ако той не можа да разгърне всичките си сили, вероятно може да има и такъв въпрос към него, то задръжката стана по моя инициатива. И причината е тая, другари. Някои ще кажат: „Ами как е възможно това?“. Възможно е. Аз ги събрах, поговорихме си.

Няколко пъти се събирахме и момчетата (и момичета имаше тогава) се укротиха и оттам тръгнаха напред.
Така ли беше, Любо?

ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ:
Точно така беше.

ТОДОР ЖИВКОВ:
А ти по едно време какви стихове пишеше – майка плаче! (Весело оживление.) Но всичко се оправи, тръгна и ние сме щастливи сега да чествуваме един вероятно изключително талантлив поет. Не аз съм, който трябва да дам оценка, не съм специалист, но всички ние сме убедени в таланта на др. Левчев. Но вие вероятно сте чувствували през целия тоя етап, че по отношение на др. Левчев се положиха доста усилия и ние сме го изпитвали на много места. Така че му знаем и зъбите – на какво е способен той като общественик и т.н., и т.н.

Но, както казват, „господ дава, но в кошара не вкарва“. Зависи от човека. Другарят Левчев оправда доверието на Централния комитет на нашата партия, на Политбюро, на Секретариата на Централния комитет и лично моето доверие, което аз винаги съм имал към него.

Но аз не знам на каква тема да говоря сега. Напоследък, другари, аз се занимавам с въпросите на икономиката и с външните проблеми, а в духовната сфера – само частично. Просто в изключително динамично време живеем и аз не мога да се освободя от икономическите, от стопанските проблеми. Просто затъпях от тия икономически, стопански проблеми. А и международните проблеми са изключително тежки. Изключително динамично време, много противоречиво и опасно. Но, честна пионерска, в скоро време аз ще започна вече да следя и духовния живот в България. Вие сами разбирате, че не съвсем съм откъснат, но… Напоследък започнах да ходя на театър, от време на време гледам филми, много рядко, но гледам някои филми. Рядко се срещам с вас, с другите отряди на нашата творческа интелигенция, но ние всички тук сме млади, ще имаме време тепърва да се срещаме, да разговаряме и аз постепенно ще гледам да се освободя от това изключително голямо напрежение във връзка с развитието на нашата икономика и…

Какво ще бъде мястото на българската литература, на българското изкуство, в това число и на българската поезия при всичките тези вътрешни и международни процеси – тези въпроси вие сте ги обсъждали на априлската дискусия. Аз не можах да намеря време да се запозная, но общата оценка е, че е минала изключително добре. И даже тази последна дискусия още един път потвърждава, че ние разполагаме с изключително добро ръководство на Писателския съюз и с добър председател на Писателския съюз.

Така че ние сме били и сме спокойни по отношение на работите на нашите писатели. Няма нищо, което да ни тревожи. Абсолютно нищо! Линията е правилна, насоката е правилна. Винаги в работата има и някои трудности, явяват се някои особени случаи, но това не може и не бива да ни изважда от равновесие. Дай боже във всички социалистически страни да има такъв отряд писатели, тясно сплотени с партията, с народа, каквито са българските писатели и не само писателите, а и цялата наша творческа интелигенция.

Другари,
Когато другарят Левчев ме покани, аз искрено се зарадвах не толкова, че ще чествувам него, ние с него се срещаме постоянно и се чествуваме, а че ще се видя тук с толкова хора. А що се касае до нас, ние сме вече и лични приятели с него. Така че аз знаех, че той ще ме покани, но че толкова хора ще покани – това не предполагах.

Така че благодаря, че имам възможност, защото към края на май нямам възможност да се срещна с вас, другари.

Наздраве на всички вас! (Бурни, продължителни ръкопляскания.)