Из „Слово на Любомир Левчев на срещата в резиденция „Лозенец“ по случай неговата 50-годишнина“

by Владимир Сабоурин

Моето поколение се самоназова „априлско“. В буйните младини ние си избирахме името, като гражданите с „помътено съзнание“, както сега се казва, търсехме най-славното, най-достойното име – за цял живот и за след това. Но още от самото начало и винаги ние сме влагали в това прозвище само един-единствен смисъл – генералната линия на Партията и първия партиен ръководител в едно неразривно тъждество. С доста светла дискретност в думата „април“ ние винаги сме влагали и влагаме обичта и възхищението си към другаря Тодор Живков. Тази обич не е патент само на нашето поколение, напротив точно тя ни приобщава към всички поколения, тя ни е и най-здравата връзка с народа. Не е тайна нито за приятели, нито за врагове, че нашата съвременна българска поезия е пълна с този символ и синоним – Април. Това са нашите най-хубави стихотворения и никой никога не ще може да ги заличи от българската литература, нито от световната.

Другарят Живков е човек, който излъчва вдъхновение. Той има способността да вниква в същността на нещата независимо от това колко бляскава или непроницаема е повърхността им. Той познава хората не само по име, а по сърце и грижовно проследява съдбата им. След историческата 1956 година другарят Тодор Живков се извиси като партиен вожд от ленински тип и същевременно като първи ръководител, отговарящ на нуждите на новите исторически хоризонти. Това е велико достижение на нашата славна Благоевско-Димитровска българска комунистическа партия. Защото тежко и горко на революционна партия, която няма своите обичани от народа и достойни за идеала ръководители.

Ние много пъти с гордост сме виждали с какво признание се ползува другарят Тодор Живков и сред писателите от цял свят. Веднъж, след лична среща с ругаря Живков, президентът на Академия „Гонкур“, знаменитият Жан Ерве Базен, заяви: „Това е изключителен човек. Колко е несправедливо, че вашата малка България притежава такава огромна личност. Такава личност е нужна на моята велика Франция.“ Веднага реагирах на Базен, че е излишно да си прави устата, че за да има такава личност, значи България и българският народ не са толкова малки, колкото си мислят някои.

Благодаря Ви, другарю Живков, за вдъхновението, което сте ни давали.
Благодаря Ви за мъдростта, благодаря Ви за грижите.
Благодаря Ви, че сте ни търпели, когато сме грешили или когато тъй често повтаряме Вашите думи и с това може би ги принизяваме. Във Ваше лице благодаря на Партията и на България.

21 април 1985 г., резиденция „Лозенец“