vs. archives

Аз, Владимир Сабоурин ида от ръждивата
Утроба в която майка ми ме донесе през водите
Изпъкналите ребра на шпангоутите бяха моята бебешка
Кошница в която бях пренесен вмирисан на окис и нефт
Майка ми влезе с мен деветмесечен в желязното туловище
След като по-рано свръх деветте месеца ме бе носила
В себе си и посинял от задушаване бях насила изрязан от нея
Така тя продължи да ме носи в друга утроба миришеща

На окислен метал възпламеними фосили потеглила
От самото начало в последен курс за нарязване за скрап

Това е молитва преди заспиване

Червеният тътен на града се отдалечава
Скърцането на трамвай на пътния възел влизащ в завоя
Снишаването на кацащи самолети по оста
Паметника Левски Ботевградско шосе изсвирването
На влак прекосяващ предутринната дрезгавина
На града към морето хриптенето на бебе борещо се с астма
За последните останки сънно опиянение лакътя ти или

Молитва при лишаване от сън до 180 часа

Нажежената до бяло светлина на едно вечно пладне
Без нощ без ден без изток и запад без място на земята
Под слънцето и луната гол на колене изличен
От белотата на шумоизолираната прозрачна клетка
Кънтяща от тежък метал или леко кънтри без мъртви
Без дете без море прилепил устни към розетката
В блиндираното стъкло без жена дишаш и се молиш