Из „Подуенски сонети“. Аретино Брехт Мюлер

by Владимир Сабоурин

в ръцете ти отдавам кура си
кръсти го сърчицето ми с твоята слюнка
бий му чекии с две ръце ближи главичката
с езичето си умно поеми го цял
сега с устните си в твоята уста
ташаците поклащай люлей ги с ръка като люлка
докато страшно натежат и опънат скротума ми
тогава най-любима ти проникни до първопричината
и в гъза дълбоко ми забий
два пръста направи го нежно направи го грубо
той аз ние го бездруго те обичаме
и кура ми ти захапи + чуй ме да крещя
съседите накарай да станат слуховидци
пий семето ми направи ни и двамата щастливи