Танкерът
Ръждиво и златно морето и корабът
Олекнал в пътя си към последния пристан
Туловището изплувало ватерлинията високо
Над водите оголвайки ребрата на шпангоутите
Набраздени от някогашното обилие на течове
Безутешно навирен носът като на черна триера
На някой син победоносно завръщащ се от лабиринта
На водите забравил уговорката с баща си от радост
Че е победил и отсякъл с кила си бичата глава на океана
Това изплуване тази голота античното навирване идат
Да посрещнат края перката се пени наполовина извън водата
Като все още въртящи се колела на преобърната кола
Огромният танкер изпълнен с остатъчни взривоопасни
Газове като аеростат леко навлиза в плитчините излиза
На самия плаж безшумно засяда без дори да обяви
Преди да започне дългото нарязване за скрап
За смъртта си с прощално скърцане на кила в мекия пясък.
vs. archives 